Питър Джеймс - Недостатъчно мъртъв

— Не трябва да си почитател на Синатра, за да обичаш да пиеш.

Игнорирайки манерката, която ирландецът му предложи за втори път, той се концентрира върху сериозното решение какъв клъб да избере. Елегантното решение беше питчърът 13 13 Метален клъб за високи и кът удари към грийна. — Бел.прев. , а после, да се надяваме, само къс пътер 14 14 Клъб, който се използва за последните най-фини вкарващи удари. — Бел.прев. . Но годините на трудно спечелен опит в тази игра го бяха научили, че когато имаш добър резултат, трябва да играеш за процент. А на тази суха августовска повърхност един добре преценен вкарващ удар, макар и не от грийна, щеше да бъде много по-сигурна работа. Безупречното грийн трасе като че ли беше обръснато от бръснар с кръвожадно остър бръснач, а не окосено. Приличаше на сукно на маса за билярд. И всички грийн трасета бяха смъртоносно бързи тази сутрин.

Той видя как секретарят на клуба в син блейзър и сиви панталони от каша спира в далечния край на грийна и сочи към него. Двамата мъже стояха от двете му страни — единият висок и плешив чернокож в елегантен кафяв костюм, вторият също висок, но много слаб бял мъж в зле прилягащ син костюм, който кимна с глава. Стояха неподвижно и наблюдаваха. Зачуди се кои ли бяха.

Ирландецът вкара топката в бункера с гръмко проклятие. След него беше ред на Ян Стийл, който използва перфектно подбран метален клъб и топката му спря на няколко сантиметра от дупката. Партньорът на Бишоп, Глен Мишон, запрати топката твърде високо и тя падна на около шест метра преди грийна.

Бишоп претегли на ръка пътера си, после реши да покаже нещо от по-висока класа заради секретаря, върна го в торбата и извади питчера.

Застана на позиция, а черната му тънка сянка падна върху топката, упражни си суинга, пристъпи напред и заби. Главата на питчера удари земята твърде рано, откъсвайки голямо парче чим, и той смаяно проследи с поглед как топката му почти под идеален прав ъгъл спрямо мястото, на което стоеше, се заби в един бункер.

Мамка му.

С дъжд от пясък той я извади от бункера, но въпреки всичко тя падна почти на девет метра от дупката. Бишоп изпълни страхотен вкарващ удар, който изтърколи топката на по-малко от метър от дупката и спечели един минус.

Записаха си взаимно точките в картоните за резултати; той продължаваше да води с две плюс в първата серия. Но вътрешно се проклинаше. Ако беше използвал по-сигурната възможност, щеше да свърши с разбиващи четири плюс точки.

После, докато теглеше количката си по края на грийна, плешивият чернокож застана на пътя му.

— Мистър Бишоп? — гласът беше твърд, дълбок и уверен.

Той се спря с досада.

— Да?

Следващото нещо, което видя, беше полицейската карта.

— Аз съм детектив сержант Брансън от отдела за криминални разследвания на Съсекс. Това е моят колега детектив Никол. Може ли да разменим няколко думи?

Като че ли огромна сянка легна върху небето и Бишоп попита:

— За какво?

— Съжалявам, сър — каза полицаят с нещо като израз на искрено извинение. — Предпочитам да не го казвам… тук.

Бишоп погледна тримата си колеги по голф. Пристъпвайки по-близо до детектив сержант Брансън и понижавайки глас с надежда да не го чуят, той каза:

— Моментът наистина не е подходящ… аз съм насред турнир по голф. Не може ли да почакате, докато свърша?

— Съжалявам, сър — настоя Брансън. — Много е важно.

Секретарят на клуба му хвърли кратък, неразгадаем поглед, а после като че ли откри нещо извънредно интересно в относително рошавата трева, в която стоеше.

— За какво става дума? — попита Бишоп.

— Трябва да поговорим за съпругата ви, сър. Боя се, че ви носим доста лоши новини. Ще съм ви благодарен, ако влезем в клубния бар за няколко минути.

— Съпругата ми ли?

Детектив сержантът посочи бара на клуба.

— Настина трябва да поговорим на четири очи, сър.

Софи Харингтън набързо преброи наум труповете. Само на тази страница бяха седем. Прелисти назад. Единайсет преди четири страници. Прибавяме четирите от атентата с кола бомба на първа страница, трите разстреляни с автомат „Узи“ на девета, шестте в частния самолет на деветнайсета и още петдесет и пет загинали от запалителна бомба в свърталище на наркомани във Вилесден на страница двайсет и осма. А сега и тези седем наркопласьори на отвлечена яхта в Карибско море. Дотук осемдесет и три, а тя беше стигнала само до четирийсет и първа страница на ръкописи от 136 страници.