Питър Джеймс - Недостатъчно мъртъв

Каква миризлива купчина!

Въпреки това според продуцента, който изпрати ръкописа по електронната поща преди два дни, Антъни Хопкинс, Мат Деймън и Лора Лини обещали участие, Кийра Найтли го четяла, а режисьорът Саймън Уест, заснел „Лара Крофт“ — филм, за който Софи смяташе, че не е лош, и „КонЕър“, който тя наистина харесваше, очевидно се натискаше презглава да го заснеме.

Да, бе.

Влакът на метрото влизаше в някаква гара. Отнесеният растафарец 15 15 Представител на религиозното движение Растафари, съгласно което бившият император на Етиопия Хайле Селасие е въплъщение на Господа на земята. — Бел.прев. , седнал насреща й с втъкнати в ушите слушалки, продължи да удря опърпаните си колене едно в друго и да люлее глава в такт. До него седеше възрастен мъж с рядка коса, който спеше с отворена уста. А до мъжа — млада азиатка, зачетена извънредно съсредоточено в някакво списание.

В далечния край на вагона под люлеещата се висяща дръжка и реклама на агенция по заетостта седеше някакъв тип, от който те побиваха тръпки, облечен с ветроустойчиво яке с качулка и тъмни очила, с дълга коса и брада, с лице заровено в един от онези вестници, които раздават безплатно в пиковите часове на входа на метрото, който от време на време смучеше опакото на ръката си.

Софи си беше създала навик от известно време да оглежда всички пътници за профил на атентатор самоубиец, според както си го представяше. Това се беше превърнало в поредната от проверките и балансите й за оцеляване — все едно да се огледаш в двете посоки, преди да пресечеш улицата, което беше автоматична реакция в нейния живот. Но в момента реакцията й беше леко разстроена.

Закъсняваше, защото трябваше да изпълни едно поръчение, преди да дойде в града. Беше десет и трийсет, а по това време тя обикновено беше в офиса си вече от един час. Видя надписа „Грийн Парк“, който премина край нея, рекламите по стените от неясни петна се превърнаха в образи и ясни надписи. Вратите изсъскаха на отваряне. Тя се върна отново към ръкописа — втория от двата, които възнамеряваше да прочете снощи, преди да я прекъснат насред четене… ама какво прекъсване беше само! Господи… самата мисъл за това я настройваше опасно похотливо!

Прелисти страницата в опит да се концентрира в горещия, задушен вагон в рамките на няколкото минути, които оставаха до следващата гара — „Пикадили“, закъдето пътуваше. Като идеше в офиса, трябваше да напише становища за ръкописите.

Историята дотук беше… Татко милиардер, разстроен след смъртта на единствената си двайсетгодишна дъщеря от свръхдоза хероин, наема бивш наемник, станал платен убиец. Платеният убиец получава неограничен бюджет да проследи и убие всеки един по веригата — от човека, посял маковото зърно, до дилъра, продал фаталната доза на дъщерята.

Работно заглавие: Последно желание срещу Трафик.

Влакът пристигаше на „Пикадили“. Софи натъпка ръкописа с елегантната му яркочервена подвързия в раницата си, между лаптопа й, една женска книга — „Уикенди по азбучен ред“, която беше преполовила, и августовския брой на „Дарпърс енд Куин“ 16 16 Списание за мода и красота. Бел.прев. . Това списание не беше неин тип, но нейният любим — нейният човек, както дискретно го наричаше пред всички, без двете си най-близки приятелки — беше с няколко години по-стар от нея и доста по-изтънчен, затова тя се опитваше да бъде в крак с последната дума на модата, в храната, почти във всичко, да бъде модното, готино и светско момиче, отговарящо на огромното му като планетата его.

Няколко минути по-късно Софи крачеше в лепкавата жега по сенчестата страна на „Уордор Стрийт“. Някой й беше казал, че „Уордор Стрийт“ е единствената улица в света, несигурна и от двете страни — намеквайки, че е дом както на музикалната, така и на филмовата индустрия. Имаше нещо вярно, поне тя смяташе така.

Двайсет и седем годишна, с дълга кестенява коса, развята около врата, и привлекателно лице с дръзко чипо носле, тя не беше красива в класическия рекламен смисъл, но в нея имаше нещо много секси. Беше облечена с леко сако в защитен цвят върху кремава тениска, размъкнати джинси в стил гръндж и маратонки и както винаги очакваше с нетърпение деня си в офиса. Въпреки че днес изпитваше бодване на копнеж по нейния човек, несигурна кога ще го види отново, и дори още по-силно бодване на ревност, че довечера щеше да си бъде у дома, в леглото с жена си.

Знаеше, че връзката им беше безперспективна, просто не го виждаше как щеше да зареже всичко заради нея — макар че беше прекъснал предишния си брак, от който имаше две деца. Но това не й пречеше да го обожава. Просто не може да не го прави.