Джош Базел: Анатомията на Питър

УЧИТЕЛИ:Стенли и Дорис Танс, Марвин Търбан, Гилбърт и Барбара Милстайн, Мартин Мартъл, Уенди Дрегънфайър, Арнолд Уайнстайн, Майкъл Уилск

ИНИЦИАТОРИ:Сюзан Доминъс, Маркъс Хофман, Рейгън Артър, Майкъл Пийч

ВАЖНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО НЕ СЕ НАМИРА НИКЪДЕ ДРУГАДЕ:„Причина за смъртта: истинските факта от водещ експерт по съдебна медицина“ от Сирил Х. Уехт, Марк Къридън и Бенджамин Уехт; Джина Мари; Джонатан Хейс; Гай Шочат; Център по съдебна медицина — Ню Йорк; Нюйоркски аквариум; „Федералната програма за защита на свидетелите отвътре“ от Пийт Ърли и Джералд Шър

ПОДКРЕПА ОТ НЮ ЙОРК:семейство Базел, Бенджамин Датнър, Джоана Фрийд, семейство Фрийд, Ерик Гроуд, Марк Лионардо, Линда Луис, Марша Лъкс, Елизабет О’Нийл, Джоузеф Райнуайн, Скот Смол, Дейвид Шугар, Сюзан Търнър, Джейсън Уайт, Джеси Зангър, Сам Зангър

ПОДКРЕПА ОТ САН ФРАНЦИСКО:Джоузеф Кастън, Робърт Дароф, Елън Халър, Касис Хенри, Теймар Хъруиц, Марк Джейкъбс, Йъни Лий, Пери Союгенк, моите колеги от Университетската болница

ПОДКРЕПА ОТ ДРУГИ МЕСТА:Майкъл Бенет, Едуард Голян, семейство Гордън, Мери Виктория Робинс, Лорънс Стърн

ПОДКРЕПА ОТ КУЧЕ:Лоти

ПОДКРЕПА ВЪВ ВСИЧКО, ОТКАКТО СЪМ СЕ РОДИЛ:сестра ми Ребека Базел

Всички части на книгата, освен тази страница, благодарностите и посвещението са художествена измислица. Дори цитатът от Камю е сътворен от мен. Би било много лоша идея да ми повярвате, особено що се отнася до медицинската информация.

Отивам си аз на работа, спирам да погледам как един гълъб се бие с плъх в снега и някакъв тъпанар се опитва да ме обере! Естествено, има и пистолет. Приближава ме отзад и опира дулото в тила ми. То е студено и усещането е дори приятно — като при акупресура.

— Не мърдай, докторче — вика той.

Е, това поне е някакво обяснение. Дори в пет часа сутринта такива като мен не привличат обирджиите. Приличам на каменна статуя от Великденския остров. Но тъпанарът е видял сините памучни панталони под палтото ми и зелените медицински чехли и е решил, че нося опиати и пари. И че може би дори съм положил някаква клетва да не му наритам тъпанарския задник, когато се опитва да ме обере.

Аз имам толкова малко опиати и пари, че не знам дали на мен ще ми стигнат за деня. И, доколкото си спомням, единствената клетва, която някога съм полагал, е първо да не вредя. Мисля си, че този момент вече сме го изпуснали.

— Добре — казвам аз и вдигам ръце.

Плъхът и гълъбът изчезват. Бъзльовци.

Обръщам се. Движението ми отмества пистолета от черепа ми и позиционира вдигнатата ми дясна ръка на лакътя на тоя тъпанар. Рязко го дръпвам нагоре, от което сухожилията му изпукват като тапа от шампанско.

Нека да спрем за малко, за да разгледаме вълнуващата конструкция на лакътя.

Двете кости на предмишницата, улна и радиус, се движат независимо една от друга и освен това се завъртат. Можете да се убедите в това, като обърнете дланта си нагоре — в това положение двете кости на предмишницата са успоредни — а после надолу — в това положение са кръстосани като хикс. 1 1 Можете дори да ги сравните с костите на подбедрицата си, където същата конструкция не е претърпяла еволюция. Двете кости на подбедрицата, тибия и фибула, са неподвижни една спрямо друга. По-външната, фибулата, дори не поддържа тежестта на тялото. Всъщност дори могат да ви я извадят — за трансплантация или нещо подобно — и стига да не прецакат глезена или коляното ви, ще можете да ходите.

По тази причина те имат нужда от сложен застопоряващ механизъм при лакътя, където сухожилията обгръщат краищата на костите подобно на изолиращата лента, с която се обвива ръкохватката на тенис ракетата. Така че е адски неприятно да скъсате тези сухожилия.

Сега обаче двамата с тоя тъпанар имаме още по-сериозен проблем. А именно, че докато дясната ми ръка е заета да прецаква лакътя му, лявата — която някак си се е озовала вдигната до дясното ми ухо — в момента се устремява към гърлото му с цел саблен удар.

Ако целта се изпълни, ще натроша крехките хрущялни пръстени, които държат трахеята му отворена, за да диша. Следващия път, когато се опита да си поеме въздух, ще се образува вакуум и дихателната му тръба ще се свие като анус, така че до преселването му в отвъдното ще му остават пет-шест минути живот. Дори ако пожертвам рекламната си химикалка на „Пропулсатил“, за да се опитам да му направя трахеотомия.