Джош Базел: Анатомията на Питър

Но дори когато не се смесва с други лекарства, декседринът понякога не ви позволява да се съсредоточите. Когато го смесите с моксфан, всичко направо започва да се размазва пред очите ви.

Така че отивам в стаята на лекарите да се поосвестя и може би да изпия някой бензодиазепин от запасите си, скрити под матрака.

Макар и замаян, разбирам, че вътре има някой — още в мига, в който отварям вратата. В стаята вони на лош дъх и пот.

— Акфал? — питам аз, макар да съм сигурен, че не е той.

Миризмата на Акфал е нещо, което ще ме преследва и в гроба. Но това е по-неприятно. По-неприятно дори от краката на Дюк Мосби.

— Не, човече — отговаря един немощен глас от леглото.

— Тогава кой е, по дяволите? — изръмжавам.

— Сянката на хирурга 6 6 Това наистина е професия, но е толкова безинтересна, че няма да ви разказвам за нея. — отговаря гласът.

— А защо си в стаята на лекарите? — питам го аз.

— Търсех си място да дремна, човече.

Всъщност иска да каже „Търсех си място, където никой няма да ме намери“.

Супер. Не само че е увонял помещението, ами използва и единственото легло, защото на другото има пълното течение на списание „Oui“ от 1978-а до 1986-а, а от личен опит знам, че е голяма мъка да го разчистите от там.

Мисля си да го оставя да спи, защото в обозримо бъдеще в стаята и без това ще вони нетърпимо. Но съм изнервен, както мога да бъда изнервен само от моксфана, пък и винаги трябва да се спазва йерархията.

— Давам ти пет минути да се изметеш — казвам му аз. — После ще ти излея една бутилка с урина на главата.

На излизане светвам лампата.

Вече се чувствам малко по-съсредоточен, но не чак толкова, че да говоря с пациенти, затова отивам да проверя лабораторните резултати на компютъра. Акфал вече е преписал повечето от тях на картоните. Но един от пациентите на доктор Норденскърк има съвсем истинска здравна застраховка, така че Акфал не го е пипнал с пръст. Доктор Норденскърк не позволява на хора, които не са от бялата или жълтата раса, да се занимават с пациенти, които имат застраховка.

Затова преглеждам доклада на компютъра. В него има сума ти лоши новини за някакъв пациент, който се казва Николас Лобруто. В главата ми веднага се включва предупредителната аларма за италиански имена, но съм почти сигурен, че не съм чувал за този. Така или иначе, мафиотите — както повечето други хора, които имат финансови възможности — не идват да се лекуват в Католическата болница в Манхатън. Точно за това ми позволиха да работя тук.

Най-важната фраза в доклада от лабораторията е положителна проба за клетки от типа „камък в пръстен“. Под микроскопа тези клетки приличат на пръстен с диамант, защото клетъчното ядро, което обикновено е в центъра, е избутано чак до стената на клетката от протеините, произвеждани непрекъснато от болната клетка. Когато видите такива клетки под микроскопа, това обикновено означава рак на стомаха или нещо, което е било рак на стомаха, но вече има разсейки на други места. Например в мозъка или в белите дробове.

Ракът на стомаха по принцип не е приятно нещо, но специално този с клетките, които приличат на пръстен с диамант, е най-гаден. Повечето видове рак на стомаха просто пробиват дупка в стомашната стена, така че могат да ти изрежат половината стомах и имаш шансове да оживееш, ако не държиш да ходиш по голяма нужда като хората. Специално този рак обаче обхваща лигавицата на стомаха и създава нещо, което на жаргон се нарича „мях“. Тогава целият орган е за боклука. Но по-рано, още преди да се постави диагнозата, обикновено е направил метастази на други места.

Резултатите от скенера на стомаха на Николас Лобруто не са ясни по въпроса дали има метастази. (Макар че като допълнително усложнение сега пациентът има шанс 1 на 1200 да се разболее от някакъв друг вид рак само защото е облъчван от самия скенер. Ако доживее да се разболее, разбира се.) Единствено хирургическа намеса може да отговори на този въпрос.

А междувременно в 6:30 ч. сутринта аз трябва да му съобщя всичко това.

Мистър Лобруто? Търсят ви на първа линия. Не се представи, но звучеше като Оная с косата.

Малко ми е рано, но ми се ще да изпия едно за кураж.

Лобруто е настанен в „Анадейл“, миниатюрното луксозно крило на болницата. Крило „Анадейл“ се преструва на хотел. На рецепцията има линолеум с шарки, които имитират дърво, а един тъпанар със смокинг свири на пиано.

Но ако наистина беше хотел, щеше да предлага по-добро медицинско обслужване. 7 7 Не вярвайте, че с повече пари можете да си купите по-лошо медицинско обслужване? Дори не е нужно да си спомняте безбройните проучвания, които показват, че в САЩ се харчат два пъти повече пари на глава от населението от всяка друга държава, а качеството на медицинското обслужване е на трийсет и седмо място в света. Просто вижте Майкъл Джексън.