Питър Строб - Гърло

— И какво, моля, прави дъщеря ми в Сан Франциско?

Рансъм наля един пръст уиски в една от чашите и я подаде на стареца.

— „Барнет“ се слива с една друга инвеститорска къща и се говори, че Ейприл ще получи повишение и ще ръководи отделен офис там.

— Коя е другата инвеститорска къща? — Брукнър изпи всичкото уиски на две глътки. Той си подаде чашата, без да я погледне. По издадената му долна устна блестеше течност.

— „Беър, Стърнс“ — каза Джон. Той наля солидно количество в собствената си чаша и бавно отпи.

— Тя няма да отиде. Дъщеря ми няма да ме остави — той все още протягаше напред чашата си и Джон наля още два пръста уиски в нея. — Ние щяхме… ние щяхме да ходим някъде заедно — той ми посочи бутилката.

Поклатих глава.

— Хайде де, и той иска, не виждаш ли?

Рансъм се изви, наля уиски в третата чаша и ми я подаде.

— За твое здраве, момче — каза Брукнър и вдигна чашата към устните си. Той изпи половината уиски и провери дали все още съм заинтересован от едно добро прекарване.

Вдигнах чашата и отпих мъничко от уискито. Пареше, беше като живо. Отдалечих се от стареца и оставих чашата си върху дълга чамова маса. След това забелязах какво още има върху масата.

— Трампа-ри-трампа-рет — избумтя Брукнър със смущаващо здравия си глас. — Днес всички курви са с късмет — и той отпи от чашата.

До моята чаша имаше револвер и купчина от двайсетдоларови банкноти, които правеха поне четиристотин долара. До тях имаше купчина от по десет, също толкова висока. По-висока купчина от по пет долара стоеше до тях и поне стотина еднодоларови банкноти бяха струпани като дървесни листа в края на масата. Издадох някакъв звук и старецът се извърна да види какво гледам.

— Моята банка — каза той. — Сам я създадох. За да мога да плащам на момчетата за поръчки. Така не могат да те излъжат, нали така? Връщат точно. Пистолетът е моята система за безопасност. Стискам го и ги гледам, докато броят.

— Момчетата за поръчки?

— От пицарията, оная с радиоколите. И от магазина за алкохол. Обикновено ги питам дали биха искали едно малко гърмежче. И те просто грабват парите и бягат.

— Не се съмнявам — каза Джон.

— Ох, лошо ми е на стомаха — старецът потърка съсухреното си шкембе с дясната си ръка. — Изведнъж ми призля. — Той изпъшка.

— Хайде горе — каза Джон. — Нали не искаш да се изпуснеш тука? Аз идвам с тебе. Ще вземеш един душ.

— Аз вече…

— Е, значи ще вземеш още един — Рансъм го завъртя и го забута към вратата.

Брукнър ревеше за стомаха си, докато се изкачваха по второто стълбище в задната част на къщата. Гръмкият му глас минаваше от стая в стая. Изсипах уиски върху хлебарките и те се разбягаха обратно в кутиите от пица. Когато се уморих да ги гледам, седнах до купчината пари и зачаках. След още малко започнах да сгъвам и притискам кутиите от пица, за да видя дали няма да се поберат в кофата за боклук. След това насипах течен сапун върху купа чинии в мивката и пуснах топлата вода.

След около четиридесет минути Рансъм се върна в кухнята и се стъписа, като ме видя какво правя. Широкото му, бледо лице помръкна, но след миг на колебание той извади бяла кърпа за чинии от едно чекмедже и започна да избърсва чиниите.

— Благодаря ти, Тим — каза той. — Много беше мръсно, нали? Къде постави целия този боклук, дето беше наоколо?

— Намерих две торби за боклук — казах. — А и чиниите не бяха чак толкова много, та реших да се погрижа за тях, докато ти обливаш стареца. Повърна ли?

— Само се оплакваше. Натиках го под душа и го заставих да използва сапун. Той минава през тези странни фази, когато не си спомня как да прави най-прости неща. В други случаи, както беше днес, почти се владее — не е напълно с акъла си, разбира се, но някак си контролира нещата.

Чудех се какви ли ще са другите случаи, ако днес бях видял Алън Брукнър в момент, когато контролира нещата.

Свършихме с миенето и избърсването но чиниите.

— Къде е той сега?

— В леглото. Щом се усети сух, заспа. А това е точно каквото исках. Имаш ли нещо против да се махаме.

Извадих запушалката от мивката и избърсах ръцете си о мократа кърпа.

— Имаш ли идея за какво пътуване говореше непрекъснато?

Той отвори външната кухненска врата и намести топката така, че да се заключи след нас, когато я затвори.

— Пътуване? Ейприл го водеше в зоологическата градина, в музея, по такива места. Той не е много подходящ за екскурзии, както навярно си забелязал.