Питър Строб - Гърло

УД: Аз просто… Все едно. Може би не си спомням полицая в стаята съвсем ясно. Малко ми е смътно. Всичко трябваше да стане много бързо и бях нервен. Но знам, че ви чух да казвате на някого, че офицерът от болницата е умрял. Минавахте покрай килиите и аз чух какво казахте. Казахте: „Умря.“

ПФ: Преувеличих.

УД: Е, добре, и аз преувеличих. Когато казах, че съм го убил.

ПФ: А как се опитахте да убиете полицая?

УД: Не помня. Смътно ми е. Много бях възбуден.

ПФ: Какво се случи с чука? Не беше у вас, като се прибрахте.

УД: Хвърлих го. Хвърлих го в реката на връщане от болницата.

ПФ: Хвърлихте го в река Милхейвън?

УД: От оня мост, моста до „Грийн уоман“. Нали знаете, там, където намират убитата жена. Проститутката.

ПФ: За каква жена ми говорите сега, Уолтър? Още една от вашите жертви ли?

УД: Боже господи. Та вие нищо не помните. Разбира се, че не е от моите жертви, говоря за нещо, което се е случило отдавна. Жената беше майката на Уилям Дамрош, ченгето. И той е бил там долу — бил е бебе и го намират на брега на реката, почти мъртъв. Никога ли не четете? Всичко това го има в „Раздвоеният“.

ПФ: Не разбирам защо намесвате всичко това.

УД: Защото точно за това си мислех! Докато карах по моста. Видях пивницата „Грийн Уоман“ и си спомних какво се е случило на брега, жената, проститутката и бедната й рожба, която пораства като Уилям Дамрош. В книгата се казваше Истърхаз. Карах по моста. Мислех си за жената и детето — винаги си мисля за тях, докато пресичам реката покрай пивницата „Грийн уоман“. Понеже всичко това е свързано с убийствата на Синята Роза. А те никога не го хващат, нали така? Просто се е измъкнал. Освен ако не си толкова тъп да си мислиш, че е бил Дамрош, а аз си мисля, че такъв е вашият случай.

ПФ: Всъщност мен вие много повече ме интересувате.

УД: Е, добре, хвърлих значи чука през прозореца в реката. После се прибрах и ви заварих. И реших, че е време да кажа истината за всичко. Време е всичко да излезе наяве.

ПФ: Благодарни сме ви за сътрудничеството, Уолтър. Исках да ви попитам още нещо, преди да направим почивка. Казвате, че приятелката на майка ви, как беше името й, Бъдж Дюдроп, спряла да ви говори след смъртта й. Имате ли представа защо?

УД: Не.

ПФ: Съвсем не? Някаква представа?

УД: Казах ви. Нямам представа.

ПФ: Как умря майка ви, Уолтър?

УД: Просто умря. Докато спеше. В мир, така както тя би искала.

ПФ: Майк ви би била много нещастна, ако беше открила някои от заниманията ви, нали така, Уолтър?

УД: Ами… Може и така да се каже. Това с животните никак не й харесваше.

ПФ: Казвала ли е на приятелките си за животните?

УД: Не. Е, може би на Бъдж.

ПФ: И не е знаела, че сте убивал хора, нали?

УД: Не. Естествено, не знаеше.

ПФ: Никога ли не е любопитствала дали нещо не ви притеснява? Не подозираше ли нещо?

УД: Не искам да говоря за това.

ПФ: Какво мислите е казала на приятелката си Бъдж?

УД: Не ми е казала, но сигурно й е казала нещо.

ПФ: Защото Бъдж се държи, като че ли се страхува от вас.

УД: И правилно се страхува.

ПФ: Уолтър, намирала ли е майка ви някога някои от трофеите ви?

УД: Казах, че не искам да говоря за това.

ПФ: Но вие казахте, че е време нещата да излязат наяве. Кажете ми какво стана.

УД: Какво?

ПФ: Казахте ми за майката, която умряла на брега на реката. Кажете ми сега за своята майка.

УД: (Не разбира.)

ПФ: Знам, че не е лесно, но знам също така, че искате да го направите. Искате да знам всичко, дори това, Уолтър, какво намери майка ви?

УД: Беше нещо като дневник. Криех го в едно яке в дрешника — във вътрешния джоб. Тя не е тършувала или нещо подобно, просто искала да занесе якето ми на химическо чистене. И така намерила дневника. Беше нещо като бележник. Имах някои неща там и тя ме попита за тях.

ПФ: Какви неща?

УД: Ами инициали. И разни думи като татуировка или белег. Нещо като червена коса. Едно от нещата беше кървава хавлия. Сигурно е говорила с Бъдж Дюдроп за това. Не е трябвало!

ПФ: Попита ли ви за дневника?

УД: Да, естествено. Но мисля, че не ми повярва.

ПФ: Значи е имала подозрения и преди това.

УД: Не знам. Просто не знам.

ПФ: Кажете ми за смъртта на майка си, Уолтър.

УД: Това вече няма значение, нали така? При всичките тия други хора, искам да кажа.

ПФ: Има значение за вас и има значение за мене. Кажете ми, Уолтър.

УД: Ето какво стана. Беше в деня след като намери дневника ми. Когато се върна от работа, държеше се странно. Веднага разбрах какво значи това. Беше говорила с някого и се чувстваше виновна. Не знаех точно какво е казала, но знаех, че е във връзка с дневника. Приготвих вечерята, както обикновено, и тя си легна рано, вместо да остане да гледа телевизия с мене, както правеше обикновено. Бях много разстроен, но не мисля, че го показах. Останах до късно, макар че едвам разбирах какво става във филма и изпих две чаши ликьор, което никога не бях правил. Най-после филмът свърши, макар че не помнех какво се е случило в него. Гледах го всъщност само заради Айда Люпайно — много харесвам Айда Люпайно. Измих чашата си, загасих лампите и се качих на горния етаж. Канех се да надникна в стаята на майка ми, преди да си легна. Там беше толкова тъмно, че трябваше да отида до леглото й, за да я видя. И аз отидох съвсем до нея. И си казах, че ако се събуди, просто ще й кажа лека нощ и ще си легна. Така че стоях там до нея дълго. Мислих си за много неща. Мислех си дори за господин Лансър. Ако не бях изпил тези две чаши, мисля, че нищо такова нямаше да се случи.