Питър Строб - Гърло

Фонтейн се изпъна назад и разшири кръвясалите си очи.

— Искате да си говорим за невероятното ли? Няма вече нищо невероятно.

— Така е, но това обърква цивилните — каза някакъв глас зад мене. Обърнах се и видях мъжа в раирания костюм, който беше излязъл от стаята след тялото на Ейприл Рансъм. Дълбоки отвесни бръчки се врязваха в лицето му от двете страни на тънките му, като от четиридесетте години, мустачки. Светлокестенявата му коса беше пригладена назад, разкривайки оплешивяващото му чело. Беше ми се сторил познат, защото бях видял снимката му в сутрешния вестник. Това беше инспекторът сержант Майкъл Хоуган, началникът на Фонтейн. Хоуган хвана Фонтейн за лакътя.

— Това е човекът, който искаше да се запознае с вас — каза Фонтейн.

Веднага усетих, че се намирам в присъствието на истински следовател, някой, когото и Том Пасмор би уважавал. Майкъл Хоуган излъчваше мощен личен авторитет. Той притежаваше неусложнената мъжественост на стари кинозвезди като Кларк Гейбъл или Уилям Холдън, на които приличаше по някакъв най-общ начин. Човек би могъл да си го представи как води тримачтова шхуна през бурята или как осъжда бунтовници на смърт на рейката. Неговата небрежна забележка относно „цивилните“ беше много характерна.

Това, което най-отчетливо усещах, докато Майкъл Хоуган ми подаваше ръка, беше, че се нуждая от одобрението му — това най-долно, пуберитетско желание.

И тогава, сред тълпата от полицаи и болнични служители, той направи нещо изумително. Той ми показа одобрението си.

— Нали вие сте авторът на „Раздвоеният“? — преди да успея да кимна, той продължи. — Много проницателна книга. Чел ли си я, Пол?

Не по-малко изумен от мене, Фонтейн каза:

— Да съм я чел?

— За последната дума по убийствата на Синята Роза.

— Аха — каза Фонтейн.

— Беше последната дума, преди Уолтър Драгонет да се появи — казах.

Хоуган ми се усмихна сякаш съм казал нещо много умно.

— Никой не е зарадван особено от господин Драгонет — каза Хоуган и смени темата, без да загуби нищо от забележителната си вежливост. — Предполагам, че сте дошъл да потърсите приятеля си Рансъм.

— Да — казах. — Опитвах се да му се обадя, но все попадах на телефонния секретар. Той знае ли… знае какво е станало, нали?

— Да, да, да — каза Хоуган с тон като на прастар вуйчо, който се люлее на стола си пред камината. — След като Пол и аз чухме за жена му, намерихме го вкъщи.

— Значи сте чули, че Ейприл е била убита, преди Драгонет да си е признал това? — попитах. Не знаех защо, но това ми се виждаше важно.

— Хайде, достатъчно — каза Пол Фонтейн. Преди да съм осъзнал подтекста на въпроса си, той вече беше усетил негласната критика в него. — Имаме работа, господин Андърхил. Ако желаете да видите приятеля си…

Хоуган веднага бе схванал критиката. Той повдигна вежди и прекъсна Фонтейн.

— Ние обикновено научаваме за престъпленията преди да чуем признанията.

— Знам — казах. — Просто се чудя да не би Уолтър Драгонет да е бил чул за това престъпление преди да го признае.

— Беше хубаво и ясно самопризнание — каза Фонтейн.

Фонтейн започваше да се дразни и Хоуган го доближи, за да го успокои.

— Знаеше къде е, а тази информация никога не е била давана. В Милхейвън има осем болници. Когато попитахме Драгонет за името на болницата, където е убил Ейприл Рансъм, той каза „Шейди Маунт“.

— Знаеше ли номера на стаята й?

— Не — каза Хоуган, докато Фонтейн казваше — Да.

— Пол иска да каже, че той знаеше етажа, на който е тя — каза Хоуган. — Не би знаел, ако не е бил тук.

— Но тогава как въобще е знаел къде да я търси? — попитах. — Не вярвам телефонистката да му е дала информация.

— Ние наистина нямахме време да разпитваме подробно господин Драгонет — каза Хоуган.

Униформените полицаи, които сновяха покрай стаята на Ейприл Рансъм, забавяха ход, докато минаваха край нас.

— Можете да се срещнете с приятеля си Рансъм на „Армъри Плейс“ — каза Хоуган. — Той чака Пол да започне разпита на Драгонет. Пол, мисля, че би могъл да си полезен там.

Той се обърна към мене.

— Знаете ли къде е „Армъри Плейс“?

Кимнах.

— Следвайте Пол и паркирайте на полицейския паркинг. Вие и господин Рансъм можете да присъствате на част от разпита. — Той запита Фонтейн: — Имаш ли нещо против?

Фонтейн поклати глава.

Във фоайето възрастната жена пред компютъра на едно от бюрата на гишето вдигна поглед и трепна, като че ли столът й е бил разтърсен от ток. Убийството на Ейприл Рансъм беше разстроило цялата болница. Фонтейн каза, че ще ме чака на входа към паркинга на болницата.