Питър Строб - Гърло

Но как, питаше „Леджър“, е било възможно някой да извърши това, което Уолтър Драгонет беше извършил? Как е могъл Лизи Бордън да го извърши? Как е могъл Джак Изкормвача да го извърши? И как — защото пишещите на „Леджър“ си бяха спомнили името — е могъл Ед Грийн да изравя тези жени от гробовете им и да ги одира? Ако професорът в Бостън не можеше да отговори на този въпрос — а не беше ли тъкмо това същностният въпрос? — то тогава „Леджър“ се нуждаеше от още експерти. Такива не беше трудно да бъдат намерени.

Психиатър от една държавна клиника за душевно болни в Чикаго направи предположението, че „никой от тези хора не би спечелил приз за душевно здраве“ и че те нарязват телата на жертвите си, за да скрият това, което са сторили. Той обвини „бруталната порнография“ за постъпките им.

Криминолог от Сан Франциско, който беше написал книга по „истински случай“ за един сериен убиец в Калифорния, обвини анонимността на съвременния начин на живот. Свещеник от Милхейвън обвини загубата на традиционните религиозни ценности. Социолог от Чикагския университет обвини изчезването на традиционното семейство. Клиничният директор на Психиатричната болница в Лейкшор заяви пред „Леджър“, че серийните убийци „не правят разлика между секс и агресия“. Началникът на спецотдел за борба с престъпността в Ню Йорк обвини разпуснатите сексуални нрави, които са направили хомосексуализма и „въобще перверзиите“ по-приемливи. Някой обвини слънчевите петна, а някой друг обвини „климатът на икономическо отчаяние, което ни заобикаля отвсякъде“.

Една жена, която носеше на рамене двегодишната си дъщеря и стоеше сред вече събралата се тълпа пред бялата къща на Двадесета северна улица, смяташе, че Уолтър Драгонет го е направил, понеже е искал да стане прочут, и че планът му чудесно се осъществяваше: „Ето аз например дойдох тук, нали? Тук сега се прави история. След шест месеца всичко, което виждам тук, ще стане сериен филм по втори канал.“

Такива бяха отговорите на „Леджър“ на въпроса как човек би могъл да извърши нещата, които Уолтър Драгонет беше признал, че е извършил.

В един от материалите се твърдеше, че „очите на света от Акрон до Австралия, от Боаз до Британия, от Кливланд до Кантон“ са „обърнати към една бяла едноетажна къща в Милхейвън“. Съседите бяха интервюирани от репортери на БиБиСи и от новинарите от три агенции. Един репортер от Филаделфия попита жител на Двадесета северна улица как би описал, както той се изрази, „миазмите на смъртта“. Отговорът беше следният „Много гадна воня, наистина гадна.“

В друг материал се изнесе, че 961 мъже, жени и деца от щата Илиной липсват. Говорител на ФБР заяви, че ако си над двайсет и една години, имаш право да липсваш.

Служителите от „Аркхам“ предупредиха студентите да бъдат внимателни във връзка с престъпността на територията на колежа, макар че анкетираните студенти не бяха особено загрижени за собствената си безопасност. „Прекалено е странно, за да ме разтревожи“ — каза Шели Маниголт от Лейдисмит, Уисконсин. — „Много повече ме ужасява мисълта за положението на жените в обществото, отколкото това, което прави един ненормален мъж, когато е в къщата си.“

„Леджър“ съобщи, че в училище Уолтър Драгонет нямал приятели и бележките му варирали от отличен до слаб. Съучениците му си спомняха, че чувството му за хумор било „особено“. Бил омагьосан от убийствата на Синята Роза и веднъж бил кандидатствал за позицията на касиер на класа под псевдонима Синя Роза, спечелвайки два гласа. В шести клас събирал трупчетата на малки животни от улицата и от празните парцели и експериментирал различни начини за почистване на скелетите им. В осми клас той разнасял да показва една облицована в плюш кутия за пури, където имало предмет, който според твърденията му бил скелет от ръката на петгодишно момче. Виделите предмета твърдяха, че е бил маймунска лапа. Няколко дни подред твърдял, че е сляп и идвал на училище с тъмни очила и бял бастун; друг път успял да убеди учителя си, че е получил амнезия. Два пъти за времето на посещаването си на средното училище „Карл Сандбърг“ той бе използвал тебешир, за да отбележи очертанията на тела върху пода на физкултурния салон. Той заяви пред инспектор Фонтейн и сержант Хоуган, че очертанията били на хора, които наистина бил убил — убил, докато бил ученик.

Защото Драгонет твърдеше, че е убил малко дете на име Уесли Дръм през 1979, след като блудствал с него на един незастроен парцел. Той каза също, че когато бил втора година в „Карл Сандбърг“, годината, когато кандидатствал за касиер, убил една жена, която го взела на стоп — намушкал я с армейски нож, когато спряла на червено. Не си спомнял името й, но знаел, че я е промушил право в гърдите и след това я намушкал още два пъти, докато тя още осъзнавала какво й се е случило. Грабнал чантата й и изскочил от колата две секунди, след като светофарът се сменил. Съжалявал, задето откраднал чантата й и би бил щастлив да върне на семейството на жената четиринайсетте долара и седемдесет и осем цента, които намерил, стига да му дадат името и адреса й.