Питър Строб - Гърло

Човешка ръка в менюто за Les Viandes.

На една голяма полица във вградения гардероб на вестибюла, редом с две филцови шапки, едната сива, другата кафява, стоят три напълно оголени черепа. На закачалките висят две палта, кафяво и сиво, едно сако в синьо и червено и едно кафяво кожено яке; отдолу е поставен метален варел с три безглави торса, плуващи в тъмна течност, която отначало вземат за киселина, но се оказва чешмяна вода. До варела има кутия с дезинфектиращ лосион „Лизол“ и две бутилки с избелваща течност. Когато отместват големия варел, зад него намират по-малък. В по-малкият намират два пениса, пет ръце и един крак, поставени в течност, която по-късният анализ определя като смес от чешмяна вода, водка, спирт за разтриване и сок от кисели краставички.

На дългата лавица във всекидневната като украса и за подпиране на книгите са наредени черепи — те са педантично почистени и боядисани със сив лак, който им придава изкусителен вид, сякаш са шега за празника на Вси Светии. (Книгите между черепите, главно готварски книги и наръчници за добри маниери, са принадлежали на Флорънс Драгонет.)

Дълъг замразител в отлично състояние е поставен до една от стените във всекидневната. Когато полицията отваря замразителя, намира още шест глави, три мъжки и три женски, всяка от тях поставена в специална опаковка, два чифта мъжки крака без стъпалата, опаковка за замразител с дреболии и надпис ПРОУЧВАНЕ, голямо количество кисели краставички, изцедени и нахвърляни в кафяв хартиен плик, килограм кайма и ръката на малко момиче без три пръста. От лявата страна на замразителя има електрическа бормашина, електрически трион, кутия със сода за хляб и нож от неръждаема стомана.

Един плик върху тоалетна масичка в спалнята съдържа стотици фотографии на тела преди настъпването на смъртта, след настъпването й и след нарязването им. Зад къщата полицията намира няколко черни найлонови плика за боклук, пълни с кокали и разлагащо се месо. Един полицай описва задния двор на Драгонет като „бунище“. Кости и парчета от кости са нахвърляни сред неокосената трева заедно с накъсани дрехи, стари списания, счупени очила, едно частично горно чене и потрошени части от електроуреди.

Първоначалната преценка на полицаите е, че къщата на Драгонет съдържа останките на поне деветнайсет души, а може би и на още пет. Един новинар от Асошиейтид Прес отбелязва очевидното обстоятелство, че това прави случая Драгонет — случая с „Месаря“ — един от най-ужасните случаи на серийно убийство в историята на Америка. За да докаже твърдението си, той цитира някои от съперниците му:

1980-те: около петдесет убити жени, повечето от тях проститутки, са намерени близо до Грийн Ривър в областта Сиатъл-Такоума.

1978: телата на тридесет и трима млади мъже и момчета са намерени в къщата на Джон Уейн Гейси в предградията на Чикаго.

1970-те: двайсет и шест изтезавани и убити юноши са открити в район на Хъстън и Елмър Уейн Ченли е осъден за шест от убийствата.

1971: телата на двайсет и петима селскостопански работници, убити от Хуан Къроуна, са намерени в Калифорния.

По-нататък новинарят изреждаше Джеймс Хюбърти, който избива двайсет и един души в един Макдоналдс; Чарлс Уитман, който от една кула в Тексас убива шестнайсет души със снайпер; и още неколцина, включително Хауърд Анру от Камден, Ню Джърси, който през 1948 година застрелва тринайсет души в течение на дванайсет минути и казва: „Бих убил хиляда, ако имах достатъчно куршуми.“ В бързината новинарят беше забравил да спомене Тед Бънди и Хенри Лий Люкъс, на чиито съвести тежаха повече убийства, отколкото на когото и да било от изредените; възможно е той никога да не беше чувал за Ед Грийн, на когото Уолтър Драгонет приличаше по няколко неща, макар че самият Уолтър Драгонет със сигурност не беше чувал за него.

Един професор в колеж в Бостън, който беше написал книга за серийните убийци, каза пред редакцията на „Леджър“ — очевидно по телефона — че серийните убийци „са обикновено или от организиран, или дезорганизиран тип“ и че Уолтър Драгонет му се вижда „съвършен пример за дезорганизирания тип“. Дезорганизираните серийни убийци, каза професорът, действат импулсивно, обикновено са самотни бели мъже между трийсет и четиридесет, работници са и имат история от неуспешни лични отношения. (Уолтър Драгонет, въпреки самоувереността на професора, беше служител и имаше една-единствена изключително успешна връзка през целия си живот, тази с майка си.) Дезорганизираните серийни убийци обичали да държат доказателства за престъпленията си в къщата си. Били по-лесни за залавяне, отколкото организирания тип убийци, които много внимателно избирали жертвите си и покривали следите си.