Питър Строб - Гърло

— Мисля, че е на около шестдесет. Някой от родителите му е бил алкохолик може би, навярно са го тормозели в детството му. Може би ще се окаже, че има и някаква рана в главата — това е изненадващо, но се случва често при подобни хора. Той се контролира изключително добре. Сигурен съм, че има някакъв ненарушим личен режим. Всеки ден прави едни и същи неща по едно и също време. Още е силен, значи може би спортува редовно. Навярно ще изглежда като последния човек, когото биха заподозрели в подобни престъпления. И е интелигентен.

— Как изглежда? Как е изкарвал прехраната си? Как прекарва свободното си време?

— Мисля, че единственото нещо, което може да се каже за външния му вид, освен че е в отлично състояние за възрастта си, е, че има много достопочтен вид. Мисля си, че може би живее в района, където станаха всички убийства, защото с едно-единствено изключение, той не е излизал от тоя район.

— Искаш да кажеш, че живее в моята някогашна махала? — изключението, което спомена, беше навярно жена му.

— Така мисля. Хората го виждат, но не го забелязват. Що се отнася до свободното време, мисля, че той не може да почива, така че едва ли ходи във ваканции и други подобни — навярно и без друго не може да си ги позволи — но бих се обзаложил, че е голям градинар.

— И изразът „Синя роза“ е свързан с градинарството му?

Рансъм сви рамене.

— Странна комбинация от думи — това е неговият начин да се самоидентифицира. Та мисля, че градинарството много би му отивало — така би могъл да се справя отчасти с напрегнатостта си, да удовлетвори подтика си към ред и да върши всичко това сам.

— Така че ако отидем в южната част на града и намерим здрав, но скучноват на вид шестдесетгодишен мъж, който има добре поддържана цветна градинка в задния си двор, ще сме намерили когото търсим.

Рансъм се засмя.

— Това би бил той. Внимание, чупливо.

— След като е бил Синя Роза за два месеца преди четиридесет години, той съумява да се контролира до тази година и изведнъж пак превключва.

Рансъм се наведе напред, развълнуван, че е достигнал сърцевината на теориите си.

— Може би не е бил в Милхейвън през всичките тези години. Може би е имал работа, която го е водела тук — може би е продавал дамски чорапи или връзки за обувки, или мъжки ризи — Рансъм се изправи и впери пламтящ поглед в мене. — Но аз мисля, че е бил военен. Мисля, че е влязъл в армията, за да избегне риска да бъде арестуван, и е прекарал това време във военни бази из цялата страна и Европа. Възможно е да е бил в Корея, възможно е дори да е бил във Виетнам. Навярно е прекарал известно време в Германия. Той несъмнено е бил в много от базите, разположени край малки градчета в южните и средни западни щати. И отвреме-навреме е отивал да убие някого. Не мисля, че е преставал. Мисля, че е бил сериен убиец, преди въобще да знаем, че съществуват такива. Никой никога не е направил връзка между престъпленията му, никой не е сравнявал данните — Тим, те започнаха да правят това само преди пет-шест години. ФБР никога не е чуло за него, защото никой не ги е информирал за случая. Излиза от базата, убеждава някое цивилно лице да го последва в някой хотел или по някоя уличка — той е много убедителен — и го убива.

Докато слушах Джон Рансъм, очите ми постоянно се връщаха към картината, която приписвах на Вюияр. Семейство от средната класа, което като че ли се състоеше изцяло от жени, деца и слуги, бе изобразено сред пищна градина и под разпрострените клони на огромно дърво. Бляскава лимонено жълта светлина се стичаше по наситено зелените плътни листа.

Рансъм свали очилата си и ги избърса в ризата.

— Ти изглеждаш очарован от тая стая, особено от картините — той отново се усмихна. — Ейприл щеше да бъде доволна. Повечето от тях тя ги е избирала. Правеше се, че аз уж й помагам, но тя вършеше цялата работа.

— Очарован съм — казах. — Това Вюияр ли е? Красива картина.

Другите картини и малките скулптури в стаята също изглеждаха някак свързани с Вюияр, макар че очевидно бяха от няколко различни художници. Някои бяха пейзажи с фигури, някои имаха религиозни сюжети, а други бяха почти абстрактни. Повечето от тях имаха деликатен декоративен характер, който бе повлиян, подобно на Ван Гог и Гоген, но по-късно от тях, от японското изкуство. След това познах, че една малка картина за свалянето от кръста беше от Морис Денис и тогава разбрах какво е направила Ейприл Рансъм. Бях поразен от интелигентността й.