Питър Строб - Гърло

— Е, не толкова добре, колкото мене — изсумтял Брукнър. — Защо не дойдеш на вечеря следващия петък?

В петък Рансъм се появил притеснително официален в най-добрия си костюм. Все пак вечерята била приятна, но Ейприл била толкова по-млада от него, че не можел да си представи как да я покани да излязат. Пък и всъщност не бил сигурен какво вече значи „да излязат“, ако въобще някога е знаел какво значи. Мислел си, че за Ейприл Брукнър не би могло да е същото, каквото е за него — би очаквала от него навярно да играе тенис или да прекара половината нощ в танци. Изглеждала като че ли обожава усилието. Рансъм бил по-силен, отколкото давал вид (особено когато носел чиновнически костюм). Той тичал и плувал в басейна на колежа, но не танцувал и не играел тенис. Идеята му за приятно прекарване на вечерта включвала хубава храна и бутилка добро вино: Ейприл имала вид, като че ли след два часа стрелба с лък би се втурнала да вземе на бегом някой от по-ниските върхове в Алпите. Попитал я дали е харесала романа на Чандлър.

— Каква мъчителна книга — казала тя. — Героят се сприятелява с един човек, но накрая не може да го понася. Самотата е толкова брутална, че най-емоционалните сцени са свързани или с насилие, или с барове.

— Спаси ме от тази млада жена, Рансъм — казал Брукнър. — Тя ме плаши.

— Наистина ли virtuoso беше първата й дума?

— Не — казала Ейприл. — Първите ми думи бяха senile dementia.

Ухажването протекло по неизпитван от Рансъм начин. Ейприл Брукнър като че ли непрестанно го преценявала според някакъв непроницаем личен стандарт. Била много разумна, но разумността й не се побирала в нормалните дефиниции. По-късно Рансъм научил, че две години преди това тя се бе развела с момче, което се бе дипломирало заедно с нея в Университета в Чикаго, понеже — според собствените й думи — „Дадох си сметка, че мразя всичките му метафори. Не можех да живея с някой, който никога не разбираше, че метафорите са истински “ Беше усетила самотата в романите на Чандлър, защото отекваше нейната собствена.

Майка й беше умряла, когато Ейприл била на четири години и тя беше отраснала като блестящата дъщеря на блестящ баща. След дипломирането си summa cum laude в Чикаго, тя се бе върнала в Милхейвън да продължи с аспирантура в Милхейвънския клон на Университета на Илиной. Нямала никакво намерение да преподава, но искала да е близо до баща си. Рансъм понякога чувствал, че се е омъжила за него, понеже не се сещала какво друго да направи.

— Защо за мене? — попитал я веднъж.

— Е, ти очевидно беше най-интересният мъж наоколо — казала тя. — Не се държеше като простак само защото смяташ, че съм красива. Винаги правеше точни поръчки в китайските ресторанти, обичаше експериментите и шегите ми не те ядосваха. Не се държеше, като че ли житейското ти призвание е да ме превъзпитаваш.

След като се оженили, Ейприл оставила аспирантурата и започнала работа в инвеститорска агенция. Рансъм си мислел, че тя ще напусне след шест месеца, но останал изумен от бързината и удоволствието, с които тя усвоила бизнеса. След година и половина познавала в подробности стотици компании — компании с всякакви мащаби. Знаела как президентите на различни клонове банки се разбират със своите управителни съвети; знаела кои фабрики се разпадат; знаела за нови патенти, стари недоволства и нещастни акционери.

— Не е по-трудно, отколкото да научиш всичко, което има да се научи за английската поезия през шестнайсети век — казала тя. — Всички тези хорица идват и лигите им текат от алчност. Аз само трябва да им покажа как могат да направят малко повече пари. Когато сторя това, те ми дават една тресчица от пенсионния си фонд. И ако всичко върви добре, готови са да паднат и да целуват краката ми.

— Ти поквари дъщеря ми — казал му Брукнър веднъж. — Станала е машина за пари. Единствената ми утеха е, че няма да трябва да прекарам старостта си в стая, осветявана от неоновата реклама пред прозореца.

— Ейприл си играе — отговорил му Рансъм. — Тя казва, че истинският й учител е Жак Дерида.

— Отвъдих постмодерна капиталистка — казал Брукнър. — Нали разбираш, в „Аркхам“ е притеснително изведнъж да влезеш във владение на много пари.

Бракът се уталожил в работливо, но спокойно партньорство. Ейприл му казала, че тя е единственият ироничен юпи в света — когато станела на трийсет и пет, щяла да напусне работа, да роди, да ръководи собствените им вложения, да стане страхотна готвачка и да поднови сложните си изследователски проекти по местна история. Рансъм се чудел дали Ейприл би напуснала някога работата си, със или без бебе. Със сигурност никой от клиентите й не искал тя да ги напусне. Милхейвънската финансова асоциация й беше връчила своята ежегодна награда на вечеря, която Ейприл насаме иронизирала, и „Леджър“ беше отпечатал снимката на двамата, малко нещо засрамено усмихнати, докато тя държи огромната купа, на която щяло да бъде изписано името й.