Питър Строб - Гърло

Интересното идва после. Една стара жена излиза една сутрин да налее вода от кладенеца и вижда призрака на един пропаднал дъртак от съседно село, един местен нехранимайко. Той просто стои до кладенеца със събрани ръце. Гладен е — това знаят местните хора за призраците. Дъртото кльощаво копеле иска още . Иска да го хранят . Старата жена изпищява и припада. Като идва на себе си, призракът е изчезнал.

Тя разказва на всички какво е видяла и цялото село изпада в паника. Следващото нещо, за което се говори, е как две тринайсетгодишни момиченца работят в оризището, поглеждат и виждат една старица, която е умряла, когато са били на десет години — тя е на около два метра от тях. Косата й е на кичури и побеляла и ноктите й са дълги около трийсет сантиметра. Те започват да пищят и да плачат, но никой друг не я вижда, а тя все повече се приближава. Опитват се да избягат, но едното момиче пада и старицата скача върху него като котка. И знаеш ли какво прави? Отърква мръсните си ръце о лицето на пищящото момиче и облизва сълзите и лигите от пръстите си.

На следващата нощ двама мъже наминават към отходното място на селото и виждат в ямата два призрака, които тъпчат устите си с изпражнения. Те побягват обратно в селото и виждат половин дузина призраци около колибата на вожда. Искат да ядат. Един от мъжете изкрещява, защото не само вижда мъртвата си жена, но и я вижда как влиза в колибата на вожда без да използва вратата.

Мъртвата жена излиза обратно през стената на колибата на вожда. Тя ближе кръв от ръцете си.

Бившият съпруг стои там, сочейки с пръст и бръщолевейки, и майките и бабите на изчезналите момчета излизат от колибите си. Всички тези жени отиват, виейки, към вратата на вожда. И когато вождът излиза, те го блъсват и разпердушинват колибата. Знаеш какво са намерили.

Рансъм беше паркирал джипа близо до щаба на моя батальон и сега се усмихваше, като че ли е обяснил всичко.

— Но какво се е случило? — попитах. — Как ти научи това?

Той сви рамене.

— Сигурно съм чувал историята половин дузина пъти, но Бачълър знаеше за нея повече, отколкото който и да било. Сигурно са отнесли парчетата от тялото на вожда и са ги хвърлили в отходната яма. И с течение на месеците, малко по малко, всеки от селото е нарушил някаква граница. Сега вече всички виждали призраци постоянно. Бачълър каза, че те самите се превърнали в призраци.

— И ти ли мислиш, че са се превърнали в призраци?

— Ако питаш мене, мисля, че майор Бачълър се е превърнал в призрак. Нека ти кажа нещо. Светът е пълен с призраци и някои от тях са все още хора.

Излязох от джипа и затворих вратата.

Рансъм ме погледна през прозореца на джипа.

— Грижи се по-добре за себе си.

— На добър час с твоите Бру.

— Бру са фантастични — той включи на скорост и подкара, завъртайки със замах кормилото, така че джипът направи гигантски кръг пред щаба на батальона, преди Рансъм да включи на втора и да изчезне натам, където отиваше.

След като бях започнал да си припомням Джон Рансъм, не можех вече да се спра. Опитвах се да пиша, но книгата ми беше станала плоска като филм с Кент Смит и Глория Греъм. Обадих се на една пътническа агенция и запазих билет за Милхейвън в сряда сутринта.

Понякога въображението има изисквания, на които останалата част от психиката се съпротивлява, и във вторник през нощта аз сънувах, че тялото, което Скут енергично разчленява, е моето собствено.

Събудих се стреснат в удушливия мрак.

Чаршафът под мене беше студен и мазен от потта. На сутринта размазания жълт силует на тялото ми щеше да е отпечатан върху памучната тъкан. Сърцето ми бумтеше. Обърнах възглавницата и се преместих на сухо място на леглото.

Най-сетне си дадох сметка, че перспективата отново да видя Милхейвън ме изпълва с ужас. Милхейвън и Виетнам бяха по странен начин взаимозаменяеми, фрагменти от по-голямо цяло, от по-странна история — изгубена история, която предхожда легендите за Орфей и за жената на Лот и която ти казва: Ще изгубиш всичко, ако се обърнеш и погледнеш назад. Обръщаш се, поглеждаш. Унищожен ли си? Или намираш липсващото, обединително парченце от пъзела, тайната, изпълнена с архаичен и богоподобен ужас, от която си се предпазвал?

Рано в сряда сутринта взех душ, събрах си багажа и излязох на улицата да хвана такси.

Стигнах до аерогарата, качих се на самолета, седнах на мястото си, закопчах колана и изведнъж си дадох сметка, че на близо петдесетгодишна възраст прекосявам половината континент, за да помогна на някого да търси някакъв луд.