Питър Строб - Гърло

— Наред ли е всичко? — попитах, защото всичко в поведението му подсказваше, че не е.

— Д-да — той се отдръпна, за да вляза.

Барът изглеждаше празен и ивицата светлина от отворите на прозорците беше достигнала дългото огледало, предизвиквайки бял пламък, ослепителен блясък. Атмосферата изглеждаше взривоопасна. Направих две стъпки и Майк ме заобиколи, за да се върне на мястото си.

— По дяволите — каза някой от лявата ми страна. — И това ли трябва да изтърпим.

Извърнах глава и видях трима мъже, седнали около кръгла маса до стената. Нито една от газовите лампи не беше запалена все още и блясъкът от огледалото правеше отдалечените места на бара още по-здрачни.

— Окей, окей — каза Майк. — Стар клиент. Стар приятел.

— Обзалагам се, че е — каза гласът. — Само не пускай жени.

— Няма жени — каза Майк. — Няма проблем.

Минах между масите и седнах на най-отдалечената от дясната страна.

— Уиски ли, Тим? — попита Майк.

— Тим ли? — каза мъжът. — Тим?

— Бира — казах аз и седнах.

Почти празна бутилка „Джони Уокър Блак“, три чаши и около дузина консерви от бира покриваха масата пред тях. Военният с гръб към стената размести някои от консервите, така че да видя пистолета му калибър 45 до бутилката от „Джони Уокър“. Той се наведе напред с предпазливата координираност на пияния. Ръкавите на ризата му бяха откъснати и кожата му беше почерняла от мръсотия, сякаш не се е къпал от години. Косата му беше подрязана с нож.

— Искам само да се уверя в едно нещо — каза той. — Не си жена, нали? Ще се закълнеш ли?

— Във всичко, каквото кажеш — казах.

Той сложи ръка на пистолета.

— Разбрах — казах. Майк притича покрай бара с бирата ми.

— Тим, смешно име. Като за някой дребосък — като за него — той посочи Майк с лявата си ръка, с цялата ръка, а не само с показалеца, докато дясната продължаваше да стои върху пистолета. — Тоя шибаняк би трябвало да носи рокля. Той всъщност е с рокля, мама му.

— Не си ли падаш по жените? — попитах. Майк остави консерва „Будвайзер“ на масата ми и поклати глава, на два пъти. Беше настоял да остана, защото се страхуваше, че пияният военен ще го застреля, но с мене нещата се бяха влошили.

Погледнах към двамата мъже с пияния офицер. Бяха мръсни и изтощени — каквото се бе случило с пияния, беше се случило и на тях. Разликата беше, че още не се бяха напили.

— Тоя лайняр от задния ешелон с присъствието си нарушава моето душевно равновесие — каза пияният на плещестия мъж от дясната си страна. — Кажи му да се омита или ще му се случи известна неприятност.

— Остави го на мира — каза другият. По мършавото му, изтощено лице бяха полепнали ивици кал.

Пияният офицер ме стресна, като се наведе към другия мъж и му заговори на ясен, сносен виетнамски. Беше старомоден, почти литературен виетнамски и той би трябвало да е мислел и сънувал на виетнамски, за да го говори толкова добре. Той приемаше за дадено, че нито аз, нито момчето бихме го разбрали.

Това вече е сериозно , каза той. Повечето хора на света, които не презирам, или вече са мъртви, или би трябвало да са мъртви.

Той каза и други неща и аз не мога да съм сигурен дали каза точно това, но поне приблизително това беше.

После произнесе на същия цветущ виетнамски, който дори в моите уши звучеше надут като езика на треторазряден викториански роман: Не забравяй какво носим със себе си.

Изисква се много време и търпение, за да се изчисти и избели кост. Черепът навярно е по-труден, отколкото останалата част от скелета.

Племенникът ви има нужда от още пиене — каза той и се намести назад в стола си, гледайки ме с ръка на пистолета.

— Уиски — каза плещестият военен. Майк вече сваляше бутилката от полицата. Разбираше, че офицерът иска да се нокаутира, преди да му се е наложило да застреля някого.

За миг ми се стори, че плещестият военен ми е познат. Главата му беше така гладко избръсната, че изглеждаше плешив, и очите му над ивиците кал бяха огромни. От яката му висеше часовник от неръждаема стомана. Той протегна мускулеста ръка към бутилката, която Майк му подаде, стараейки се да остане колкото е възможно по-далече от масата. Плещестият отвори капачката и наля в трите чаши. Мъжът в средата веднага изпи всичкото уиски в чашата си и хласна обратно чашата за още.

Мършавият военен, който досега бе мълчал, каза:

— Тук ще се случи нещо — той погледна право в мене. — А, приятел?

— Тоя не е приятел на никого — прекъсна го пияният. Преди някой да може да го спре, той грабна пистолета, насочи го през стаята и стреля. Блесна огън, чу се гръм и замириса на кордит. Куршумът проби меката дървена стена и нещо наляво от мене. През дупката се промъкна лъч светлина.