Питър Строб - Гърло

През септември сдружение от издатели съобщи, че ще публикуват „Изповедите на Майкъл Хоуган“ като масово издание с меки корици, с цел печалбите да отидат за семействата на жертвите.

През октомври завърших „Царството небесно“, огледах се и забелязах, че слънцето още прежуля тротоарите на Сохо, температурите са все още около двадесет и пет градуса и младите брокери по ресторантите и кафенетата в неделя бяха придобили вида на Джимбо от последната ми вечер в родния град. Татко се беше върнал в къщи с ужасни новини за съкращения. Някои от младите мъже в грижливо небрежни дрехи имаха тридневни бради и пушеха „Кемъл“ без филтър цигара след цигара. Започнах да преписвам и редактирам „Царството небесно“ и в началото на декември, когато свърших преписването, връчих книгата на агента и на издателя си и дадох копия на приятелите си, температурите бяха паднали само до седем градуса.

След една седмица обядвах в „Шантрел“ с Ан Фолгър, моята редакторка. Без нищо бохемско в характера си, Ан е решителна, проникновена блондинка в средата на тридесетте, приятна компания и много добра редакторка. Тя имаше някои полезни идеи за поправки в някои части на книгата, работа, която можех да свърша за няколко дни.

Щастлив от нашия разговор и по-привързан от всякога към Ан Фолгър, аз се върнах в жилището си и измъкнах моето собствено копие на „Изповедите на Майкъл Хоуган“ от шкафа, където го бях скрил — пакета с моето име и адрес, който Том Пасмор ми беше изпратил от съседното до мене гише в централната пощата на Милхейвън. Не бях го отварял. Занесох го долу и го изхвърлих в боклука на „Сайгон“. После се върнах горе и започнах да нанасям последните поправки.

На следващия ден беше неделя и декември все още се преструваше, че е средата на октомври. Станах късно и си сложих яке, а да изляза за закуска и разходка, преди да довърша последните поправки. Сохо не се отдава така неуморно на коледната суетня, както центъра на Манхатън, но все пак видях неколцина Дядо Коледи и блещукащи елхи, покрити с изкуствен сняг, по витрините, а в кафенето, където закусих кроасан с бадеми и две чаши френско кафе, се разнасяше бавен бароков екстаз, който най-сетне разпознах, че е Коледният концерт на Корели. След това си дадох сметка, че съм в кафенето, където се бях отбил, точно преди да видя Алън Стоун да излиза от колата си. Струваше ми се, че това се е случило не преди месеци, а преди години — спомних си тези седмици, когато бях изписвал по двайсет страници на нощ, почти триста страници общо, и открих, че жалея по изчезването на това екстатично, магично състояние. За да го открия отново, ако то можеше да бъде открито без смущенията, които го заобикаляха, би трябвало да напиша друга книга.

Когато се върнах в жилището си, телефонът започна да звъни, още докато пъхах ключа в ключалката. Отворих вратата и се втурнах вътре, захвърляйки якето си, докато вървях. Телефонният секретар се включи преди да стигна до бюрото. Чу се гласът на Том Пасмор:

— Здравей, тук е великият детектив от „Ийстърн шор драйв“. Имам смесени новини за тебе, така че…

Вдигнах.

— Тук съм — казах. — Здравей. Какви са смесените новини? Нови невероятни събития в Милхейвън?

— Ами имаме тридневна снежна виелица. Като се отчете ефекта от вятъра, температурите се равняват на осем под нулата. Как върви книгата ти?

— Готова е — казах. — Защо не дойдеш насам да ми помогнеш да отпразнувам?

— Може и да дойда. Ако въобще спре да вали сняг. Мога да дойда за празниците. Сериозен ли си?

— Разбира се — казах. — Излез от оня хладилник и прекарай една седмица в слънчевия Ню Йорк. Много ще се радвам да те видя — направих пауза, но той не каза и аз предусетих смразяващ хлад. — Цялото вълнение сигурно вече е отминало, нали?

— Определено — каза Том. — Ако не се брои голямото преместване на Изобел Арчър — тя получи работа в национален канал и се премества в Ню Йорк след няколко седмици.

— Това едва ли са смесените новини, заради които се обаждаш.

— Не. Смесените новини се отнасят до Джон Рансъм.

Изчаках.

Том каза:

— Чух го по новините тази сутрин — обикновено слушам новините, преди да си легна. Джон е загинал в автомобилна злополука около два часа миналата нощ. Било е насред виелицата и той е бил съвсем сам на магистралата изток-запад. Блъснал се е право в страничната ограда. Отначало са мислели, че е случайност, подхлъзване или нещо такова, но после са установили, че е имал три пъти по-високо съдържание на алкохол в кръвта си от позволеното.