Питър Строб - Гърло

— Защо не продължиш да бълнуваш и като свършиш с бълнуването, не се ометеш оттука?

— Споделял си един лагер с друга Зелена барета, Бълок. Бълок и неговата група излизат един ден и вече не се завръщат. Ти тръгваш да ги търсиш и намираш телата им завързани по дърветата и обезобразени. Езиците им са отрязани.

— Казах ти това — каза Джон.

— Не си сметнал, че виетконгците са ги убили. Сметнал си, че Бачълър го е направил. И когато си видял призрака на Бълок, вече си бил сигурен. Бил си там, където си си мислил, че той е през цялото време — на мястото, от което светът може да бъде прозрян.

— Там бях — каза той. — Но не мисля, че ти някога си бил.

— Може и да не съм бил, Джон. Важното нещо е, че си се почувствал предаден — и си бил прав. Ето защо си поискал да направиш това, което си смятал, че Бачълър би направил.

— Добре ще е да знаеш какво говориш, — каза Джон — а не да подхвърляш догадки.

— Бачълър е бил вече избягал по времето, когато ти стигаш там. Така че ти опожаряваш лагера до основи. После систематично избиваш всички, които са изоставени, всички последователи на Бачълър, които са прекалено млади, прекалено стари или прекалено слаби, за да тръгнат с него. Как си го направил? По един на всеки час, на всеки два часа? Накрая си убил детето му — сложил си го на земята и си го разрязал наполовина с байонета си. После си убил жена му. Накрая си я нацепил, сложил си я в казана и си ял от месото й. Дори си почистил черепа й. Правил си се на Бачълър, нали така?

Той ме погледна свирепо, мърдайки челюсти. Видях подтискания гняв да се надига в погледа му, но този път той не се опитваше да го скрие.

— Ти нямаш наистина право да говориш за тези неща. Това право не ти принадлежи. То принадлежи на хора като нас.

— Но не греша, нали?

— Това няма значение — каза Джон. — Нищо от това, което казваш, няма истинско значение.

— Но е вярно — казах.

Джон вдигна ръце.

— Слушай, дори всичко това да се е случило, което никой в нормалния свят няма да повярва, защото не биха могли дари да започнат да го разбират, то само дава на Бачълър допълнителни причини да иска да си отмъсти.

— Бачълър никога не е действал по твоя начин — казах. — Не е можел. Прав си относно него — той винаги е бил отвъд границата и всяка друга човешка грижа освен оцеляването е била безсмислена за него. След Ланг Во той преминава през три или четири идентичности. След като е прекарал двайсет години, наричайки се Майкъл Хоуган, единствената му грижа относно Франклин Бачълър се отнасяла до това, светът да продължава да смята, че е мъртъв.

— Това, което казваш, доказва, че той е убил жена ми. Ако не виждаш това, няма за какво да си говоря с тебе.

— Не я е убил. Пребил я е. Или е накарал Били Риц да я пребие. Което е същото.

— Сега, вече знам, че си луд — Джон отметна глава назад и изръмжа към тавана. Лицето му започваше да почервенява. — Казах ти. Аз я ударих. Това беше краят на брака ни — той наведе глава и ме изгледа с престорено съжаление. — Защо ще му е на Били Риц да бие жена ми?

— За да посмали ентусиазма й — казах. — Или изобщо да я откаже, без да я убива.

— За да посмали ентусиазма й. И това пък ако има някакъв смисъл!

— Ейприл е пращала по едно писмо всяка седмица до „Армъри плейс“ във връзка с „Грийн уоман“. Хоуган е водел там жертвите си. Държал е записките си в мазето. Трябвало е да я спре.

— Затова я убива — каза Джон. — Бих искал да можеш да се чуеш. Обръщаш всичко наопаки.

— Нощта, когато тя ти признава, че се среща с Брайън Дориан, двамата излизате с колата. От седмици вече си планирал да я убиеш. В колата се скарвате, ти слизаш и отиваш в бара. Мисля, че си пил, за да събереш куража най-после да го направиш. Мислил си, че ще трябва да стигнеш до дома сам, но когато излизаш от бара, виждаш, че колата й все още е паркирана на улицата. И когато поглеждаш вътре, виждаш я нея, в безсъзнание. Може би окървавена. Ти беше много убедителен относно изненадата си, когато си я видял в колата, но част от изненадата ти идва от това, че тя те е чакала да се върнеш.

Той се сгъна върху креслото и покри очите си с ръце.

— Не си знаел кой я е набил — знаел си само, че е време да осъществиш плана си. Така че откарваш колата до „Сейнт Олуин“, влизаш през задната врата и я качваш по стълбите до втория етаж, набиваш я и я намушкваш, написваш СИНЯ РОЗА на стената. Тук правиш грешка.

Той свали ръце от очите си и ги отпусна.

— Използвал си син маркер. Маркерите на Хоуган са черни или червени, цветовете, които използват, за да означават решените и нерешените убийства върху таблото на Отдела по убийствата. Обзалагам се, че през същата тази нощ си отишъл в аптеката в старата пристройка и си купил маркера. Когато убиваш Грант Хофман, вече постъпваш точно — изписваш СИНЯ РОЗА с черен маркер. Сигурно и него си купил от аптеката и по-късно си го хвърлил.