Питър Строб - Гърло

От другия край на залата имаше още една пътека, а широкото пространство на централната пътека, навярно изисквана от противопожарните служби, разделяше редиците с местата на две.

Сега можех горе-долу да различавам заоблените облегалки на най-близките отделни столове и да добия смътна представа за широчината на пътеката. Под бледото петно на лицето си, Том беше черна форма, която ту се появяваше, ту чезнеше в мрака около него. Последвах го по пътеката към предната част на киното. Когато стигнахме първия ред, Том спря и се обърна. Металически блясък като приплъзване във въздуха указваше мястото на вратата към фоайето. Поглеждайки надолу, можехме да видим голяма мека тъмнина над сцената, която навярно беше завесата.

Проблясването на метал изчезна, когато Том постави ръка върху него и вратата се отвори пред него към друга разширяваща се колона от сива светлина.

Фоайето беше изпълнено с мъглява светлина от овалните прозорци, изрязани в дебелите насрещни врати, които извеждаха към старото гише за билети и към стъклените врати на „Ливърмор авеню“.

Два високи до гърдите стъклени шкафа бяха поставени на мястото на някогашната лавка за сладкиши. Дори в тази частична светлина фоайето изглеждаше по-малко, отколкото го помнех, и по-чисто, отколкото очаквах. На другия му край друга двойна врата с метални плочи за ръцете водеше към пътеката от другата страна на салона. Приближих се към мебелите на мястото на лавката, наведох се и видях кръгла дърворезба на нещо, което бях взел за гърба на етажерка. Имаше и филигранно изписани букви. Извадих фенера и осветих буквите. Бях застанал пред портативен олтар и амвон. Том каза:

— Изглежда в неделя местото се използва като църква.

Той се приближи към вратата в стената до амвона. Натисна бравата, която се разтресе, но не поддаде, извади разбойническия си комплект, надникна в ключалката и напъха един от ключовете в нея. Когато бравата прищракна и вратата се отвори, Том прибра комплекта и надникна вътре. Извади прожектора си, включи го и влезе, последван от мене, в претъпкана стая без прозорци, наполовина на неговата кухня по размери.

— Офисът на управителя — каза той. Фенерите откроиха голо писалище, малък брой зелени пластмасови столове и поставка с колелца, затрупана от яркосини роби за хористи. Четири кашона бяха подредени пред бюрото.

— Мислиш ли? — попита Том, прокарвайки поглед по кашоните.

Пробих си път през столовете и коленичих пред двата кашона в центъра на бюрото. Капаците бяха само прихлупени. Отворих първата кутия и видях две купчини от дебели сини книги.

— Химни — казах.

Зашарих с моята светлина по другите кутии, докато Том разместваше нещата зад мене. Всички кашони изглеждаха умерено похабени, по тях нямаше дупки и цепнатини, направени от нетърпеливи плъхове. И четирите навярно съдържаха сборници с химни. Все пак ги прегледах и намерих… химни. Изправих се и се обърнах. Поставката с роби за хористи пресичаше стаята под ъгъл. Главата на Том се протегна над нея и кръгът светлина пред него попадна върху дървена врата с почти същия цвят като косата му.

— Фий винаги е имал слабост към мазетата, нали така? — каза Том. — Хайде да поразгледаме.

Заобиколих поставката, докато Том отваряше вратата и насочих фенера си точно пред неговия. При вратата започваше дървено стълбище с перила, което водеше към циментов под. Последвах Том по стълбите, шарейки със светлината по голямото пространство от дясната ни страна. Две стреснати мишки задращиха към отсрещната стена. Слязохме още три-четири стъпала и мишките се стрелнаха към една почти невидима пукнатина, между два циментови блока на стената в далечния край на мазето. Прожекторът на Том проблесна над старо желязно котле, тухлена колона с основи около един квадратен метър, тръби на отоплението, електрически проводници, ръждясващи канализационни тръби и увиснали паяжини.

— Жизнерадостно местенце — каза той.

Стигнахме края на стълбите. Том отиде право при пещта в предната част, а аз тръгнах отстрани, търсейки нещо, което бях мернал, докато гледах как мишките търчат към стената. Светлината на Том тръгна към центъра на мазето, а моята минаваше над метри прашен цимент. Движех се по права линия. След това фенерът ми попадна право върху дървена кутия.

Отидох до нея, оставих термоса на земята и бутнах ръба на плоския капак. Той леко се отмести встрани и откри част от нещо бяло и квадратно. Свалих капака докрай и насочих светлината към това, което очаквах да бъдат купчини изрядно подредени листа. Безумно съобщение изригна в тъмнината. Черни букви върху бял фон казваха БУЙТЕРВИО. Над тях друг ред от букви изписваше МНУФЖКА. Още две безсмислени думи запълваха горния край на кутията.