Питър Строб - Гърло

Той извади обикновен пиринчен ключ от джоба на сакото си и го остави на масата.

— Има изход и към алеята зад киносалона — двойна врата с лост, който се отваря отвътре. Отвън има верига с катинар, която свързва две скоби. Така че и това е лесно — от същия джоб той извади ключ със същата големина и цвят като първия и го остави до него. Бихме могли да влезем и през прозореца на мазето откъм алеята, но предполагам, че засега си се наситил на подобни приключения.

— Откъде предлагаш да влезем тогава — отпред или отзад?

— Откъм алеята. Никой няма да ни види — каза Том. — Има обаче един недостатък. Влезем ли веднъж, няма да можем да сложим обратно веригата. От друга страна един от нас маже да влезе, а другият да закрепи веригата и да изчака.

— Отпред?

— Не. От другата страна на алеята има дървена ограда, която се издава на гърба на ресторанта. Кофите за боклук се нареждат зад оградата. Горната част на оградата е подредена така че има разстояния между тръбите.

— Искаш да чакаме там, докато някой влезе в сградата?

— Не, искам ти да влезеш, а аз ще стоя зад оградата. Когато видя, че някой влиза, ще отида отпред. Тези стари кинотеатри имат два входа към мазето, един отпред, близо до офиса на управителя, а другият отзад, близо до изхода. В центъра на мазето има голяма тухлена колона, зад която е котлето. В дъното има стари гримьорни, останали от времето, когато между филмите имало живи представления. Ако вляза отпред, той ще ме чуе, но няма да знае, че ти си вече вътре. Аз ще го накарам да се дръпне към колоната, където ти ще се криеш, и така ще го изненадаш.

— Влизал ли си вече вътре?

— Не — каза той. — Видях плановете. Тази сутрин ходих там и ги прегледах.

— А какво трябва да правя, когато го „изненадам“?

— Това ще зависи от тебе — каза Том. — Трябва само да го задържиш, докато аз стигна до вас.

— Знаеш ли какво според мене искаш да направиш? Мисля, че искаш да подпреш пистолет в гърба му, докато той отключва веригата, да го натириш по стълбите и да го накараш да намери записките.

— И какво искам да направя после?

— Да го убиеш. Имаш пистолет, нали?

— Да, имам пистолет. Два, всъщност.

— Аз не нося пистолет — казах.

— Защо?

— Не искам да убивам никого, никога вече.

— Можеш да го носиш, без да го използваш.

— Добре — казах. — Ще взема втория пистолет, ако влезеш в кинотеатъра с мене. Но ще го използвам само в абсолютно краен случай и тогава само ще го раня.

— Хубаво — каза той, но изглеждаше нещастен. — Ще вляза с тебе. Но наясно ли си със собствените си мотиви? Като че ли искаш да го охраняваш. Съмнения ли имаш?

— Ако някой от тези тримата се появи там довечера, как бих могъл да се съмнявам?

— И аз се чудех — каза Том. — Този, който се появи, трябва да е Фийлдинг Бандолайър-Франклин Бачълър. Плюс Лени Валънтайн. Плюс името, което носи в момента.

Казах му, че знам това.

Той отиде до бюрото си и извади най-горното чекмедже. Компютърът закриваше ръцете му, но се чу как два тежки метални предмета тропнаха о дървото.

— Ти получаваш „Смит и Уесън“ калибър 38. Специален полицейски.

— Хубаво — казах. — Ти какво имаш, картечница ли?

— „Глок“ — каза той. — Деветмилиметров. Никога не е стреляно с него. — Той излезе иззад бюрото с пистолетите в ръка. По-малкият беше поставен в кафяв калъф като портфейл и изглеждаше почти дружелюбен в съседство с „Глок“-а.

— Един човек, на когото помогнах веднъж, си мислеше, че може да ми потрябват.

Никога не са били продавани. Никога не са били регистрирани — бяха се материализирали от въздуха.

— Мислех, че помагаш на невинните — казах.

— Той беше невинен, но имаше много чешити за приятели — Том се изправи. — Ще отида да направя кафе и ще го сложа в термос. В хладилника има храна, ако огладнееш. Ще тръгнем оттук около осем и половина, така че имаш да убиеш около три часа. Искаш ли да подремнеш? Може да си благодарен за това по-късно.

— Какво ще правиш ти?

— Тук ще съм. Имам едни проекти, над които работя.

— Сигурно имаш някой, който да наблюдава киносалона. Затова още не сме тръгнали натам.

Той се усмихна.

— Е, имам две момчета, поставени там. Ще ми се обадят, ако видят нещо — не вярвам нашият човек да се появи преди полунощ, но няма защо да бъдем глупави, нали така?

Занесох пистолета си на горния етаж и легнах на кревата с глава върху високите възглавници. Три етажа под мене вратата на гаража изскърца на металните си релси. След две минути чух от гаража да се надига почукване на метал от метал. Прицелих се с пистолета към прозореца, към алигатора, към острия нос на Делиус. Фий Бандолайър ме изпълваше с толкова много мъка и ужас, че убийството му би било като унищожаването на митично същество. Ръката ми се отпусна и аз заспах с пръсти около дръжката.