Питър Строб - Гърло

Мислех да поклатя глава и да пасувам, но една сцена изникна пред погледа ми и аз казах:

— Когато най-напред пристигнах във Виетнам, бях в отделение за регистрация на загиналите в лагера Бяла звезда. Един от хората, с които работех, се казваше Скут.

Описах как Скут беше коленичил до торбата с трупа на капитан Хейвън и казваше: Насмалко да влезе и да излезе от тука, преди да му засвидетелствам почитта си. Разказах им какво беше направил с тялото.

За миг всички замълчаха, после Бо, един от мъжете в облекло, съчетаващо стари униформи, каза:

— Има едно нещо, едно място, за което не мога да престана да мисля. Дори не съм видял какво по дяволите се е случило там, но е заседнало в главата ми.

— Кажи го — каза свещеникът.

— Бяхме в провинция Даларк, далеч на север — Бо се наведе напред и постави лакти върху коленете си. — Ще прозвучи малко странно — преди отец Джо да го подкани отново да си го каже, той наклони глава и погледна странично към мене. — Но това, което, Тим ли беше? Това, което Тим каза, ми напомни нещо. Искам да кажа, че никога не съм видял американец да прави такива дивотии и много мразя когато разни хора приказват, като че ли това е всичкото, което сме правили там. Ако някой иска да ме подлуди, трябва само да ми каже за така наречените зверства, които сме извършвали там, ясно ли е? Защото аз лично никога не съм видял такова нещо. Нито веднъж. Това, което видях наистина, това, което виждах отново и отново, беше доброто, което американците вършеха за онези хора. Говоря за храна и лекарства, за помощта за децата.

Всички в кръга се съгласиха по някакъв начин — всички бяхме виждали и това, също.

— Но оня път, за който говоря, сякаш влязохме в град на призраци. Истината е, че се изгубихме, имахме един лейтенант, който току-що беше излязъл от школата и чисто и просто се загубихме. Той ни караше да се движим в голям кръг и само той не можеше да разбере какво правим. Останалите си викахме, майната му, мисли си, че е водач, нека води. Като се върнем в базата, нека той да дава обяснения. И така карахме три-четири дни и лейтенантът едвам-едвам започва да разбира какво става. След което започваме да подушваме пожара.

Миризма като от стар пожар, нали разбирате? Не като от горски пожар, а като от горяща сграда. Щом духнеше от север, долавяхме миризмата на пепел и мърша. И скоро миризмата стана толкова силна, че знаехме, че сме почти там, каквото и да беше това. Лейтенантът имаше задача, може би би могъл да си спаси задника, ако се върне с нещо добро — по дяволите, даже не трябва да е добро, просто да е нещо, което да донесе, като че ли тъкмо това е търсил толкова дълго време. Така че куцукахме из джунглата още половин час и вонята става все по-ужасна и по-ужасна. Вони като изгорена кланица. Освен това, около нас няма никакъв шум, ни птици, ни маймуни, ни обичайното пищене, което сме чували винаги друг път. Джунглата е обезлюдена, човече, празна е, няма нищо друго освен нас.

Така че след около половин час стигнахме до това място и се вледеняваме — не е селище, не е паланка, това е насред джунглата, нали така? Но има вид на нещо като градче, само че изгорено в по-голямата си част и останалата част още гори. От овъглените колове може да се разбере, че е имало голяма ограда около него — част от нея още стърчи. Още се вижда проклетата мозайка от малки парцалчета, където тия хора са имали колиби, наредени по тесните им улички. Били са от слама, предполагам, и нищо не е останало — само дупки в земята и тук-там останки от пода. И труповете.

Много трупове, много, много трупове. Някой е събрал много от тях на голяма камара и се е опитал да ги запали, но е станало само това, че вътрешностите им са зейнали. Все жени и деца и двама стари мъже. Ярдци — първите ярдци, които видях, и всичките бяха мъртви. Изглеждаше като оня Джоунстаун, като оная история с Джим Джоунс 15 15 Един от случаите на масово изтребление на секта. — Б. пр. , само че тия трупове имаха дупки от куршуми. Вонята беше невъобразима, очите ти се насълзяваха от нея. Сякаш някой беше накарал всички тези хора да застанат в голям кръг и след това ги беше пръснал на парчета. Не казвахме нито дума. Не можеш да говориш за това, което не разбираш.

На другия край на мястото имаше част от пръстена стена и много кръв по земята. Видях един разцепен М–16 до един голям железен казан, закачен над угаснал огън. Някой се беше потрудил над тоя М–16. Бяха отчупили приклада и дулото беше изкривено. Погледнах в казана и съжалих, че въобще ми е хрумнало това. През пяната отгоре се виждаха кости да плуват в нещо като желе. Дълги кости, като от крака. И ребра.