Питър Строб - Гърло

— Реших да ви видя, преди да се прибера — каза той. — Имате ли нещо против да седна?

— Моля ви, заповядайте — казах аз и той се отпусна на стола странично, почти лениво. От смачкания му раиран костюм се носеше воня на дим и барут. Вгледах се в измореното, забележително лице на Майкъл Хоуган, все още забележително, въпреки белезите на дълбоко изтощение, и си дадох сметка, че миризмата е същата миризма на пепелища, която бях доловил край изгорената къща на Сънчана. Както и Фонтейн, Хоуган бе прекарал голяма част от нощта в близост до горящи сгради, и оттогава не се беше прибирал.

— Вие изглеждате по-добре от мене — каза той. — Как вървят нещата? Боли ли много?

— Попитайте ме пак след около час и половина.

Той успя да се усмихне през плетеницата от чувства, изписани по изнуреното му лице.

— Предполагам, че безредиците са приключили — казах аз, но той отпрати безредиците в небитието с едно замахване на ръка и с един нетърпелив, изпълнен с горчивина поглед, който ме докосна като елекрошок.

Хоуган въздъхна и се отпусна на стола.

— Това, което вие сте се опитали да направите, е било голяма глупост.

— Не знаехме на кого да се доверим. Не мислехме, че някой ще ни повярва, освен ако не го хванем в старата му къща и не го накараме да говори.

— Как според вас щяхте да го накарате да говори?

Той избягваше да употреби името — процесът, предсказан от Джон, беше вече започнал.

— Ако успеехме да го вържем — това беше образът, чрез който си представях финала на нашето нападение над Фонтейн — щях да му каза, че знам кой е. Бих могъл да го докажа. Нямаше да има никакъв изход за него — щеше да разбере, че е заловен.

— Доказателството щеше да е този човек Хабъл?

— Да. Хабъл веднага го позна.

— Представете си каква работа — каза Хоуган, като искаше да каже, че това е твърде много, за да си го представи човек. — Е, ние ще изпратим някого там утре, но не очаквайте да четете за Франклин Бачълър в „Ню Йорк Таймс“. Или пък в „Леджър“ — погледът му още повече се замъгли. — Когато влязохме в контакт с армията, те ни ругаха през повечето време, накрая някакъв тип от ЦРУ предаде вестта, че досието на майор Бачълър не само е затворено, но и че не може да бъде отваряно още петдесет години. Официално той е мъртъв. И всичко написано за него, което не повтаря нещо вече известно, трябва най-напред да се одобри от ЦРУ. Та ето къде сме.

— Ето къде сме всички ние — казах. — Но благодаря ви, че ми казахте.

— Още не съм свършил. Разбрах, че сте се срещнали със Рос Маккандлис.

Кимнах.

— Разбирам какво иска.

— Той обикновено не оставя много място за съмнение. Но навярно не ви е казал едно-две неща, които трябва да знаете.

Зачаках, опасявайки се, че ще ми каже нещо за Том Пасмор.

— Пистолетът на стария човек се изследва от специалисти по балистика. Там не са много бързи. Докладът ще дойде след около седмица. Но куршумът, който е убил нашия инспектор, не би могъл да е дошъл от същия пистолет като този, който улучи вас.

— Прекалявате — казах. — Аз бях там. Видях Алън да стреля два пъти. Какъв е смисълът на всичко това? — и изведнъж видях смисъла. — Ако не Алън беше убил Фонтейн, цялата ни история се стопяваше във фикцията на безредиците.

— Това е истината. Видял сте Брукнър да стреля два пъти, защото първият път не е улучил. Вторият улучва вас — ако ви беше улучил първият, нямаше да го видите да стреля втори път.

— Значи първият улучва Фонтейн.

— Знаете ли какво се е случило с него? Целият му гръден кош се е взривил. Ако ви беше улучил същият куршум, нямаше да ви е останало нищо под дясната ключица. Нямаше да сте жив.

— Е, кой го е застрелял тогава? — щом отворих уста, вече знаех.

— Казал сте на Маккандлис, че сте видял човек между къщите оттатък улицата.

Видял бях — най-малкото мислех, че съм видял. Дори и да не бях, Макканлис щеше да ми подскаже, че съм видял. Бях му поднесъл точно каквото искаше.

— В тоя град все още има полиция — каза Хоуган. — Ще го хванем рано или късно.

Видях възможност за въпрос и веднага се вкопчих в нея.

— Маккандлис спомена някакъв Вънтюра, струва ми се. Никълъс Вънтюра.

— Това е другото нещо, което исках да ви кажа. Вънтюра е бил опериран, сложен в гипс и настанен в Областната болница. Скоро след като започват безредиците, той изчезва. Никой не го е виждал оттогава. И не мисля, че някой ще го види вече.

— Как е могъл да изчезне? — попитах.

— Областната е хаотично място. Може просто да си е излязъл.