Питър Строб - Гърло

Зад лицето на Джимбо камерата показваше фигури, които тичаха през мъглата и носеха телевизори, купчини с костюми и рокли, товари с хранителни стоки, боксьорски ръкавици, навързани едни за други маратонки. Хора изскачаха от мъглата, размахваха пържоли, халогенни лампи и плетени столове към камерата и пак изчезваха сред изпаренията.

— Щетите засега се изчисляват на стойност пет милиона долара — каза Джимбо. — С репортаж, относно някои други смущаващи аспекти на ситуацията, тук е Изобел Арчър на живо от „Армъри плейс“.

Изобел се появи пред плътната стена от полицаи, която я ограждаха от хаотичната тълпа. Тя повиши глас, за да се чува през скандирането и виковете.

— Сведения за изолирани пожари и случаи на стрелба се получиха и от други части на града. Слаб, но отчетлив звук от счупено стъкло я накара да погледне през рамо.

— Има няколко случая, в които шофьори са били измъквани насила от колите си на „Сентръл дивайд“ и „Илиной авеню“, а някои търговци от центъра на града са наели частни фирми за безопасност да охраняват магазините им. Твърди се, че въоръжени банди кръстосват с коли и стрелят по други коли. Стотина минувачи са били атакувани и бити на „Ливърмор авеню“ и Петнадесета улица — тя трепна от шумните изстрели откъм далечния край на редицата от полицаи. — В момента ми съобщиха, че ще се преместим на покрива на полицейското управление, откъдето ще можем да ви дадем представа за мащабите на разрухата.

Масивното лице на водещия се появи на половината от екрана.

— Един личен въпрос, Изобел, чувствате ли се в опасност вие самата?

— Мисля, че затова ще се опитаме да се качим на покрива — каза тя.

Джимбо отново изпълни целия екран.

— Докато Изобел се придвижва към по-безопасна позиция, ние ще посъветваме всички граждани да дръпнат пердетата, да не се показват на прозорците и да избягват на напускат къщите си. А сега — ново съобщение. Има непотвърдени сведения за пожари и безпосочна стрелба на „Уестърн булвард“, на Петдесета улица и в някои участъци от западната страна на пазарния център „Галакси“. А сега Джо Радлър с коментар.

С вече отворена уста, с блеснал поглед и пламтящи бузи, гневният, балоноподобен образ на Джо Радлър изпълни екрана. Имаше вид, като че ли току-що е разбил клетката си.

— Ако от всичко това има някаква полза, тя е, че на всичките тия зле информирани идиоти с размекнати мозъци, които бръщолевят за контрол над огнестрелното оръжие, най-сетне ще им дойде умът в главата.

— Това е идеалният момент да обърнем къщата на Фонтейн — каза Джон. Той отиде в кухнята и се върна с чашата си и с остатъка от виното.

Облъхната от вятъра и задъхана, Изобел Арчър се появи на покрива на полицейското управление, за да ни посочи местата, където бихме могли да видим пожари, ако беше възможно те да бъдат въобще видяни.

— Това място ще изглежда като Сан Франциско след голямото земетресение — каза Джон.

— Мъглата няма да продължи толкова дълго — казах. — До полунощ ще се разнесе.

— О, да — каза Джон. — И Пол Фонтейн ще се появи на предната ми врата, ще ни каже, че е намерил Господа наш Исуса Христа и ще извини за всичките неприятности, които е причинил.

Алън Брукнър се обади в десет часа и държа Джон на телефона в продължение на двайсет минути, половината от които Джон прекара със слушалката на тридесет сантиметра от ухото си. Когато затвори, той отиде право в кухнята и си направи ново питие.

Усмихнато черно лице се появи на екрана, след като Джимбо съобщи, че младежът, убит от полицейски куршум в Кметството, е бил идентифициран като Ламар Уайт, седемнадесетгодишен отличен ученик от гимназията „Джон Ф. Кенеди“.

— Уайт изглежда е бил невъоръжен по времето, когато е бил застрелян, инцидентът ще бъде разследван.

Телефонът отново иззвъня.

— Джон, Джон, Джон, Джон, Джон, Джон — каза Алън през телефонния секретар. — Джон, Джон, Джон, Джон, Джон, Джон.

— Забеляза ли как мъртвите винаги се оказват отличници? — попита Джон.

— Джон, Джон, Джон, Джон, Джон…

Джон стана и отиде до телефона.

Джимбо каза, че следващата нощ Тед Копъл ще предложи специално предаване за „Нощна линия“ от Аудиторията за изпълнителски изкуства. Говорител на полицията съобщи, че всички пътища и магистрали ще бъдат завардени от войски на щата.

Притискайки главата си от едната страна, Джон се върна във всекидневната.

— Ще трябва да отида да го доведа тук — каза той. — Мислиш ли, че няма опасност?