Питър Строб - Гърло

— Той не е казал на брат ви къде са го изпратили?

— Не му каза абсолютно нищо. Но това не е всичко! Брат ми му писа до там, където той беше казал, че отива за предварителна подготовка. Във Форт Сил, струва ми се. Но всичките му писма се връщаха. Казваха, че нямат войник Фийлдинг Бандолайър. Беше като да се сблъскаш с каменна стена.

— Племенникът ви създаваше ли проблеми, госпожо?

— Не искам да отговарям. Нужно ли е да знаете такива неща?

— Има едно специфично условие в застраховката на господин Бандолайър, което би могло да влезе в действие. То му позволяваше да внася по-малки вноски. Условието е, че изплащането на застраховката губи сила, ако плодоползвателят, тук чета направо от документа, е въдворен в каквато и да било поправителна институция, на свобода е под гаранция или пък е в клиника за душевно болни по времето на смъртта на собственика на застраховката. Както ви казах, това условие рядко влиза в сила, както можете да си представите, но ние трябва да направим необходимите проучвания по този въпрос, преди да се осъществи заплащането.

— Е, аз не бих могла да знам нищо по въпроса.

— Брат ви имаше ли някакво чувство относно професията, която вашият племенник би избрал? Това би ни помогнало да го намерим.

— Ханк ми каза веднъж, че Фий казал, че се интересува от работа в полицията — тя замълча. — Но след като изчезна по такъв начин, Ханк се чудеше дали — нали разбирате, дали наистина е познавал Фий. Чудеше се дали Фий е бил искрен с него.

— През тази година, която е прекарал с вас, забелязахте ли признаци на някакви проблеми?

— Господин Бел, да не би Фий да е в беда? Затова ли ми задавате тези въпроси?

— Опитвам се да му дам пет хиляди — Том се засмя с открития, сърдечен смях на застрахователен агент, смеха на член на Милиондоларовата Кръгла Маса. — Това за някои може да е беда, знам ли?

— Мога ли да ви задам един въпрос, господин Бел?

— Разбира се.

— Ако Фий е на някакво такова място, каквото казахте, или ако вие просто въобще не можете да го намерите, тези пари отиват ли за други членове на семейството? Случва ли се това понякога?

— Ще ви кажа простата истина. Това постоянно се случва.

— Защото само аз съм останала, нали разбирате. Аз и сина ми.

— В такъв случай всичко, което ми казвате, може да се окаже още по-полезно. Казвате, че Фий е отишъл в Танджънт, Охайо, когато разбрахте, че сте бременна?

— С моя Джими, точно така.

— Защото смятахте, че не можете да се справите с двете деца ли?

— Ами не — пауза. — Затова ви попитах, нали разбирате. Можех да отгледам две деца, но Фий беше момче, което… което нормален човек не може да разбере. Беше толкова малко момче, но толкова потайно. Просто седи и зяпа в пространството — с часове! А нощем се будеше с писъци! Но нищичко не казваше! И това не е най-лошото.

— Продължавайте — каза Том.

— Ами ако това, което казвате е вярно, моят Джими би могъл да използва тези пари за предплата на жилище.

— Разбирам.

— Не е заради мене. Но тези пари биха могли да дойдат за семейството, ако Фий е, както казвате. В затвора.

— Ние ще следваме условията на застраховката при това решение, госпожо.

— Ами знам, че веднъж Фий е взел нож от чекмеджето ми и е излязъл с него и същата тази вечер съседите намериха старото си куче мъртво. Кучето беше нарязано. Намерих ножа под леглото на Фий, целия нацапан. Дори не ми мина през ума, че той е убил кучето, разбира се — той беше малко момченце! Дори не направих връзка с моя нож. Но след известно време едно куче и една котка бяха убити на една пряка от нас. Попитах Фий направо той ли прави тези неща и той каза, че не. Почувствах такова облекчение! Но после той попита: „Не ти липсва нож от чекмеджето, нали, мамо?“ Наричаше ни мамо и татко. И аз не знам защо, изтръпнах. Сякаш знаеше, че броя ножовете.

Търпеливият глас спря да говори. Том мълчеше.

— Никога вече след това не съм се чувствала добре по отношение на Фий. Може и да съм грешала, но не можех да понеса мисълта да внеса бебе в къщата, докато той още живееше при нас. Така че потърсих Ханк и Уилда.

— Казахте ли им за съмненията си?

— Не можах. Ужасно се чувствах, задето имам такива лоши мисли по отношение на детето на сестра ми. Това, което казах на Ханк, беше, че Фий вече не крещи нощем, което беше вярно, но че все още се опасявам да не разстрои бебето, след това говорих с Фий. Той плака, но не много, и аз му казах да бъде добро момче, защото иначе Ханк ще трябва да го изпрати в дом за сираци. Звучи просто ужасно, но аз исках да му помогна.