Питър Строб - Гърло

И тогава ми се стори, че друго момче, друго дете застана зад него и че ако това дете се протегне към мене, аз ще бъда един от нарязаните трупове.

Райската градина, царството небесно.

Пристъпих още една крачка напред и детето изчезна.

Със следващата крачка се приближих до прозореца. Две четвъртити форми се бяха отпечатали върху прашния слой под прозореца. По ивиците на пода като стафиди бяха разпилени кафяви сачми.

Тежки стъпки се зададоха откъм старата кухня.

— Нещо е изяло дупка с размерите на Небраска върху стената горе. Намери ли кашоните?

— Изнесли са ги — казах. Бях замаян.

— По дяволите — той дойде до мене. — Ето ги къде са били, ясно се вижда — той въздъхна. — Плъховете са се били заели с тези кашони — може би затова Рицман ги е изнесъл.

— Може би — не довърших изречението и прозвуча сякаш се съгласявам с него. Не исках да му кажа, че кашоните може би са били изнесени заради жена ми.

— А това какво е? — Джон показа двойната следа от стъпки към мястото, откъдето те се връщаха обратно. Пищовът се мандахерцаше в ръката му. Той се наведе и изсумтя на това, което видя.

Приближих се зад него. В края на един сектор от дъски висеше пиринчена халка, прикрепена към диск.

— Врата в пода. Може би има нещо в мазето — той се наведе и дръпна халката. Цялата тая част на пода се прегъна о невидима панта и разкри върха на дървена стълба, която се спускаше право надолу в мрака. Усетих миризмата на кръв, тръснах глава и долових само миризмата на мухъл и пръст.

И това вече го бях преживял. Нищо не света не би ме накарало да сляза в мазето.

— Не изглежда много вероятно — каза Джон, — но може би си струва да се хвърли един поглед?

— Долу няма нищо освен… — не можех да кажа какво би могло да има долу.

Тонът ми предизвика вниманието му и той ме погледна внимателно.

— Наред ли си?

Казах, че съм добре. Той посочи с револвера в мрака под кръчмата.

— Имаш ли запалка или кибрит?

Поклатих глава.

Той дръпна предпазителя, наведе се и постави крака си върху второто стъпало. С ръка върху пода сложи другия си крак върху първото стъпало и едва не се строполи в мазето. Остави пистолета и се закрепи с две ръце, докато слезе още две стъпала надолу. Когато раменете му бяха повече или по-малко на равнището на отвора, той грабна пистолета, погледна ме страшно и слезе до долу. Чух го да ругае, след като се хласна в нещо на дъното.

Мирисът на застояла кръв отново ме удари в носа. Попитах го дали вижда нещо.

— Върви по дяволите — отговори ми той.

Виждах оредялата му коса, опъната назад по розовия му, уязвим на вид череп. По-надолу дясната му ръка неефективно държеше пистолета на нивото на шишкавия корем. До един от краката му различих стол за бар със зелена пластмасова седалка. Беше стъпил на него при слизането си от стълбата.

— От едната страна има два прозореца. Има стар улей за въглища и разни други лайна. Чакай.

Той се отдалечи от отвора.

Наведох се, сложих ръка на пода, седнах и провесих крака в бездната.

Гласът на Джон достигна от стотици километри разстояние:

— Държали са кашоните тук, поне за известно време. Виждам някакви гадости… — той ритна нещо, което издаде кух, кънтящ звук, като варел. После каза:

— Тим.

Не исках да сложа крака върху степенките на стълбата. Краката ми сами го направиха. Извъртях се и ги оставих да ме водят надолу.

— Идвай по-скоро, по дяволите.

Щом главата ми премина под равнището на пода, усетих миризмата на кръв отново.

Кракът ми стигна до същия стол за бар, през който Рансъм едва не беше паднал. Ритнах го настрани, преди да стъпя на пръстения под. Джон стоеше с гръб към мене на десетина метра в най-тъмната част на подземието. Прашният правоъгълник на един прозорец пропускаше сноп светлина, която падаше върху стария улей за въглища. До него лежеше килнато голямо, дървено буре. На няколко метра имаше сплъстена купчина от разпокъсани картони и хартия. На половината от разстоянието между мене и Джон друидски кръг от тухли отбелязваше мястото, където някога е била пещта на кръчмата. Мирисът на кръв ставаше все по-силен.

Джон погледна през рамо, за да се увери, че съм слязъл по стълбата.

Приближих се към него и той направи крачка встрани.

Стар фотьойл с черна боя стоеше като разнебитен трон върху пръстения под. Черна боя бе разлята по земята пред него. Дъхът ми спря. Боята блестеше на слабата светлина. Застанах до Джон и той посочи с дулото на колта към три дължини от дебело, окървавено въже. Всяка от тях бе прерязана наполовина.