Питър Строб - Гърло

Чудех се какво ли бе успял да направи Били Риц, за да го накара да изглежда толкова щастлив, и какво ли бе тръгнало накриво в споразумението им.

— О, Тим, предполагам, че ще те интересува това, което пишеше Ейприл? Проекта за моста?

Алън ме гледаше с надежда.

— Нали се сещаш, историческото изследване за старите убийства на Синята Роза?

— При тебе ли е?

Алън кимна.

— Ейприл работеше по него върху масата ми в трапезарията отвреме-навреме. Изглежда Джон не я е оставял да работи върху това вкъщи, затова тя просто ги вземаше, пребърсваше праха отдолу и пак ги оставяше. Илайза ме попита за тях вчера.

— Аз ще ги донеса, ако се интересувате — каза Илайза. — Наядохте ли се?

— Да, чудесно беше — казах, вдигнах подноса и го понесох.

След няколко секунди Илайза се върна с папка в ръка.

Ръкописът не беше хронологическо описание на убийствата на Синята роза, както бях очаквал, воден от стереотипните си предразсъдъци спрямо книгите, писани от брокери. Ръкописът на Ейприл Рансъм беше неописуема смесица от жанрове. „Проектът за мост“ беше всъщност самото заглавие на книгата, а не просто условно название. Ясно беше, че според замисъла на Ейприл самата книга трябваше да бъде нещо като мост — между историческото разследване и журналистиката, между събитието и обстоятелствата, между нея самата и момчето в картината „Хвойновото дърво“, между читателя и Уилям Дамрош. Беше сложила мото от Харт Крейн:

През навързаните кабели възкачващата се пътека нагоре, изпълнена със светлина, стълбата от жици…

Сякаш от жиците се появява бог…

Ейприл започваше с историята на моста на „Хърейшо стрийт“. През 1875 година един гражданин се оплаква на страниците на „Леджър“, че мост, съединяващ „Хърейшо стрийт“ със западната страна на река Милхейвън би пренесъл в здравата част на града заразата на престъпленията и болестите. Един граждански водач нарича моста „това родено под нещастна звезда Чудовище, което замени един честен Лодкар“. Веднага след завършването си мостът става сцена на едно отвратително престъпление, отвличането на едно кърмаче, което някакъв див, парцалив мъж на кон грабнал от преминаваща карета. Човекът скочил върху каретата, сграбчил детето от бавачката му и отново възседнал коня, който продължавал да препуска редом. Крадецът направил кръг и се отдалечил сред котилото от бордеи на източната страна на реката. След два дни активни полицейски издирвания трупът бил открит пред грубо направен олтар в мазето на „Грийн уоман“. Престъпникът не бил намерен.

Ейприл бе изровила и отколешната местна история за това как в един сандък на брега група деца откриват старец с опърпани бели криле и за това как децата го пребиват до смърт с камъни, имитирайки страшните, нетукашни стенания, които създанието надава при всеки удар. И аз бях попадал на историята, но Ейприл беше изнамерила стари вестникарски версии на легендата и беше свързала фигурата на ангела с епидемията от инфлуенца, която убива почти една трета от ирландското население, живеещо близо до моста. Наред с това, съобщаваше тя, лице, известно само като М. Ангел, било вписано в полицейските документи от 1911 година. М. Ангел бил убит с камъни и след това погребан в гробището за бедняци и бездомници (което междувременно е изчезнало под част от магистралата изток-запад).

Кръчмата „Грийн уоман“, която първоначално е хижата на лодкаря, се появява често в полицейските документи в края на деветнайсети и началото на двадесети век. Освен, че става сцена на инцидентни разправии и схватки с ножове и пистолети, които са често явление в долнопробните заведения от този период, „Грийн уоман“ става забележителна и с това, че служи за неофициален щаб на Озарените, една от най-отвратителните банди в историята на града. Водачите на Озарените, за които се говорело, че били същите, които като деца пребили с камъни М. Ангел, организират грабежи и убийства из целия Милхейвън, като се твърди, че те контролират престъпния свят, както в Милуоки, така и в Чикаго. През 1914 година кръчмата изгаря при съмнителен пожар, в който загиват трима от петимата водачи на Озарените. Останалите двама изглежда решават да се отклонят в законосъобразни дейности, купуват огромни къщи на „Ийсърн шор драйв“ и активно се намесват в милхейвънската политика.

Именно от стълбите на възстановената кръчма „Грийн уоман“ един уволнен градски чиновник стреля и ранява Тиъдър Рузвелт; друг психясал градски чиновник, който стреля, но не улучва Дуайт Айзенхауър, изниква от сянката на „Грийн уоман“, за да насочи пистолета си.