Питър Строб - Гърло

— Дължа ви една услуга — казах. — Ще се отплатя, както мога.

Изразът в очите му се смени за някаква стотна от секундата. После той завъртя ключа, подюри патрулната кола на обратен завой и запраши към „Бърлин авеню“.

Говорейки тихичко, Илайза Морган ме отведе във всекидневната.

— Току-що го настаних с обяда му пред телевизора. На четвърти канал има дискусия между журналисти, после ще има на живо предаване от шествието по „Илиной авеню“.

— А, ето къде са изчезнали всички репортери — казах.

— Бихте ли искали да хапнете? Супа от гъби и сандвич със салата от пиле? Ох, ето го пак.

Гласът на Алън избумтя през коридора:

— Какво по дяволите става?

— Умирам от глад — казах на Илайза. — С удоволствие бих похапнал.

Последвах я в дневната. Алън седеше на коженото канапе и едвам не разсипа дървения поднос на скута си, когато се обърна да ме види. В средата на стаята стоеше малък цветен телевизор на поставка с колелца.

— А, Тим. Хубаво — каза Алън. — Не трябва да пропускаш това.

Седнах внимателно, за да не обърна подноса му. До купичката със супа и малка чиния с останките от сандвич беше оставена ваза с розова пъпка. Върху снежнобялата риза и тъмночервената вратовръзка на Алън имаше ленена салфетка. Той се наведе към мене.

— Виждаш ли тази жена? Това е Илайза. Не можеш да я имаш. Моя е.

— Радвам се, че ти харесва.

— Разкошна жена.

Кимнах. Алън се облегна назад и започна да яде супата си.

Джефри Боу, Изобел Арчър, Джо Радлър и трима новинари, които не познавах, седяха около кръгла маса под добронамерения, малко нещо неуверен поглед на Джимбо.

— … необикновено голям брой брутални убийства за толкова малък град — мрънкаше Изобел — и аз се чудя на Ардън Вес, който се перчи пред телевизионните камери по време на погребения на лица, чийто случай е все още нерешен въпреки…

— Въпреки какво, кажете си го, де — изрева Джо Радлър, чието червено лице изригваше от яката му без обичайния буфер на врата.

— … въпреки абсурдната готовност на някои мои колеги да вярват на всичко, което им се каже — плавно завърши Изобел.

Илайза ми подаде поднос, подобен на Алъновия, но без роза. От супата се разнесе апетитния мирис на пресни гъби.

— Има още, ако желаете — тя мина пред мене, за да седне на стол близо до Алън. Джимбо се опитваше да овладее дискусията. Джо Радлър ревеше:

— Ако не ви харесва тук, госпожице Арчър, защо не опитате в Русия, да видите докъде ще стигнете!

— Предполагам, че ще ви е интересно да си представим, Изобел — каза Джефри Боу, но не можа да продължи.

— О, ние всички бихме си го представили, стига да можехме! — изрева Радлър.

— Госпожице Арчър — отчаяно се намеси Джимбо, — в светлината на гражданските вълнения в нашия град през последните дни, не смятате ли, че е израз на безотговорност да се критикува…

— Именно! — измуча Радлър.

— Дали критиката е израз на безотговорност? — попита Изобел.

— Бих се застрелял на часа, ако вярвах, че с това ще предпазя един добър полицай!

— Каква интересна идея — каза Изобел мило. — Но да си дойдем на думата и като оставим засега двете убийства на Синята роза, нека поговорим за убийството на Франк Уолдо, местен бизнесмен с интересна репутация…

— Опасявам се, че се отклоняваме от темата, Изобел.

— Ще ги хванем и ще ги сложим на топло! Както винаги правим!

— Винаги слагаме някого на топло — Изобел се извърна и с един усмихнат поглед изпепели Джефри Боу.

— Кой? — попитах. — Какво каза тя?

— Свърши ли, Алън? — каза Илайза. Тя се изправи да му вземе подноса.

— Кой е бил убит? — попитах.

— Някакъв Уолдо — каза Илайза, връщайки се в стаята. — Четох за това в „Леджър“, на една от последните страници.

— Къде са го намерили? На „Ливърмор авеню“ ли? До един бар, който се казва „Айдъл ауа“?

— Мисля, че са го намерили на летището — каза тя. — Искате ли да видите вестника?

Бях го изчел само до дописката за пожара на Елм Хил. Казах, че да, моля, и Илайза отново излезе от стаята, за да ми донесе сгънатата втора секция на вестника.

Обезобразеното тяло на Франсис (Франки) Уолдо, собственик и президент на компанията за месо „Айдахо“, бе намерено в багажника на един Форд Галакси в дългосрочния гараж на Милхейвънското летище в около три часа сутринта. Един работник от аерогарата бе забелязал отцеждащата се от багажника кръв. Според полицейски източници, предстояло господин Уолдо да бъде подведен под съдебна отговорност.