Питър Строб - Гърло

— Когато намерихте Джеймс Тредуел убит в стаята си, Бандолайър ли уреждаше формалностите?

Ралф зяпна и примигна срещу ми.

— Ами не. Помня, че ми се щеше именно той да урежда формалностите, защото бях преместил Дики в дневната смяна, но него хич не го биваше.

— Значи си уволнил Боб някъде по времето на убийствата.

— Е, да, ама — той ми отправи остър, невярващ поглед, после затръска глава. — Не, не, не може да бъде. Говорим за Боб Бандолайър — този праволинеен тип, който организираше молитвени събрания.

Спомних си нещо, което Том Пасмор ми беше казал.

— Имаше ли деца той? Може би син?

— Господи, надявам се, че не — Ралф се усмихна при мисълта, че Боб Бандолайър отглежда дете. — До утре сутрин, момчета.

Той ни махна с тромав половинчат жест и тръгна по стълбите.

Джон пожела лека нощ на баща си и се обърна към мене. Изглеждаше напрегнат и раздразнен.

— Казвай сега, какво прави цял ден?

— През повечето време търсех следи от Боб Бандолайър — казах.

Джон възкликна в израз на отвращение и ми посочи канапето. Без да си прави труда да ме погледне, той отиде в кухнята и се върна с чаша, до ръба пълна с лед и водка. Дойде до креслото и отпи, като ми хвърляше страшни погледи през цялото време.

— А какво прави снощи?

— Какво ти става, Джон? Не съм заслужил това.

— И аз не съм заслужил това — той отново отпи, без да сяда, докато не ми наговори всичко, което му се беше насъбрало. — Казал си на майка ми, че си професор в колеж! Какво става с тебе, да не си станал мошеник?

— Ох, Джон, Джойс Брофи ме нарече професор Андърхил, това е всичко.

Той пак ме стрелна с поглед, но най-сетне седна.

— Трябваше да разкажа на родителите си какво ли не за блестящата ти академична кариера. Не искам да мислят, че си лъжец, нали така? Така че ти си професор в Колумбийския университет, имаш четири книги. Родителите ми се гордият, че познавам светило като тебе.

— Е, не трябваше толкова да се престараваш.

Джон махна с ръка.

— Знаеш ли какво ми каза тя? Майка ми?

Поклатих глава.

— Каза, че някой ден ще срещна чудесна млада жена и че все още се надява да стане баба някой ден. От мене се очаква да не забравям, че съм здрав млад мъж с чудесна къща и чудесна работа.

— Е, нали утре си тръгват? Не съжаляваш, че дойдоха, нали?

— Господи, трябваше да слушам как баща ми говори за индийска теология с Алън Брукнър — той повдигна вежди и се изсмя. После изпъшка и притисна слепоочията си с ръце, сякаш се опитваше да постави в ред мислите си. — Знаеш ли каква е истината? Нямам време да дойда на себе си. Как е Алън, между другото? Намери ли му сестра?

— Илайза Морган — казах.

— Страхотно! Ние всички знаем колко добре си свърши тя… — той замахна с ръка във въздуха. — Не, вземам си го назад, вземам си го назад. Благодаря ти. Наистина ти благодаря, Тим.

— Наистина не очаквам да се държиш сякаш най-лошото нещо на света, което ти се е случило, е глоба за неправилно паркиране — казах.

— Проблемът е, че съм ядосан. През повечето време едвам го осъзнавам. Разбирам го чак когато се обърна назад и си дам сметка, че през целия ден съм затръшвал врати.

— На кого си ядосан?

Той поклати глава и отново отпи.

— Всъщност, струва ми се, че лицето, на което съм ядосан, е Ейприл. Как бих могъл да съм ядосан на Ейприл?

— Не е трябвало да умира.

— Май си ходил на училище по психоанализа по времето, когато си ставал професор по английски в Колумбийския университет — той се облегна назад и се вторачи в тавана. — Което не значи, че не смятам, че си прав. Просто не искам да го приема. Както и да е, благодаря ти, че не ми връзваш кусур, задето се държа като задник — той потъна още по-дълбоко в креслото си и вдигна крака върху масичката. — А сега ще ми кажеш ли какво ти се случи днес?

Преведох го през целия ден: Алън, Белнапови, Гленрой Брейкстоун, пътуването до Елм Хил, бесния старец на „Фон дю лак драйв“.

— Май нещо съм пропуснал. Какво те накара да ходиш в къщата на тоя човек?

Без да споменавам Том Пасмор, казах му за „Елви холдингс“ и Уилям Рицман.

— Единственият Рицман в указателя беше Оскар на „Фон дю лак драйв“. Така че спрях да го видя и щом му казах, че търся Уилям Рицман, той ме нарече безчестен копелдак и се опита да ме напердаши.

— Опита се да те удари ли?

— Мисля, че му беше писнало от хора, които идват да му говорят за Уилям Рицман.

— Уилям няма ли го в указателя?

— Има го в Експрес-поща, на Четвърта южна. Както и другите двама от „Елви“.