Питър Строб - Гърло

Този последният твърдял, че бил на посещение в Ланг Во в деня преди нападението му от северновиетнамците: някой си Франсис Пинкъл от служителите на любимия на всички ястреб на Сената Клей Бърман, който бил на годишнината си обиколка по своите най-свидни проекти във Виетнам. Поради многобройността на последните, той изпратил Пинкъл, своя адютант, в един лагер на Зелените барети, за който се вярвало, че не е в опасност. Пинкъл дошъл, бързо преценил, че нищо тук няма да заинтригува сенатора и изписал обичайния комплект лъжи, възхваляващи Специалните сили. Пинкъл бил дошъл да възхвалява Цезаря, не да го погребва. Хеликоптерът дошъл, за да върне Пинкъл при шефа му в лагера Крандол, и излетял преди изгрев.

Щом се вдигнали във въздуха, Пинкъл видял — въобразил си, че видял, както му било разяснено по-късно — нещо, което не разбирал. Под хеликоптера, на по-малко от километър от Ланг Во, имало още едно племе „ярдци“ под командването на мъж от бялата раса. Какво правели те там? Кои били? Нямало втори офицер със задача в Ланг Во и хората от племето в този малък лагер не биха могли да са толкова многобройни. Племето и водачът им се разпилели по хребета, на който хеликоптерът ги бил заварил, търсейки прикритие.

Пинкъл направил добавка към напудрения си доклад.

На следващия ден северновиетнамците нанесли удар. Пинкъл споменал странната гледка, която видял, но не му обърнали внимание. Сенаторът я споменал, но бил посрещнат с шумни твърдения за невежество и невъзможност.

Флетчър Йокин от Райдънауа, Флорида, се чудеше дали белият мъж, видян от Франсис Пинкъл — видян да дебне в покрайнините на лагера, командван от капитан Рансъм — не е бил самият Франклин Бачълър. Франсис Пинкъл и сенаторът Клей Бърман изказали това предположение при завръщането си във Вашингтон. Предположението им било, че Бачълър е слязъл от планинския си редут, за да помогне на своя другар от Зелените барети в бедата. Но как би могъл Бачълър да знае това, което никой друг от командването не е знаел? Или ако е знаел, защо не е предупредил, както е постъпвал в други случаи?

Резултатът, казал Пинкъл на бармана, бил, че Великите Сенки стигнали до неприятни заключения и изтрили катастрофата в Ланг Во от всички военни хроники. Всички от това място загинали, онези, които оживели, твърдели, че са загинали при вражеското нападение на Ланг Вей. Пинкъл и Бърман получили заповед да запазят мълчание в името на националната сигурност.

Писмото завършваше с пожеланието тази информация да ми бъде интересна. Може и да е било само „история, разказана в бара“, но ако човекът, видян от Пинкъл, не бил Бачълър — кой е бил тогава?

Смятам, че „интересна“ е твърде меко казано. И още как! Това е последното парче информация, която поставя всичко на мястото му. За да прикрие предателството на един от любимците си, армията покрива всичко и то си остава покрито до ден днешен.

Отговорих на автора на писмото в Райдънауа, но скоро моето благодарствено послание се върна с печат, който ме информираше, че град с такова име не съществува в щат Флорида. Впоследствие забелязах, че Йокин е никой, изписано наопаки. Това по никакъв начин не намалява вярата ми в достоверността на дълго странствалото писмо. Господин „Йокин“ е някой, който взема разумни предпазни мерки, за което го поздравявам!

Франклин Бачълър изчезва още веднъж, твърди се — в Северен Виетнам. Този слух е неверен.

През 1971 един военноморски патрул намира стар лагер, отдавна унищожен, застлан с отломките на мъртви местни хора. След тези останки лежал разложеният труп на мъж от бялата раса с неопределена възраст. Франклин Бачълър бил срещнал, твърде късно наистина, подобаващия му край. Вътрешностите му били изкълвани от птиците, дивите лисици били разнесли месата му. След безплодни опити да бъдат открити близките му, Бачълър бил погребан от армията в анонимен гроб — изскочил от небитието, той се завръща на това същото място.

Защото от всички странности, които отбелязахме в случая с майор Франклин Бачълър, това е сигурно най-странната, а именно, че този човек никога не е съществувал. Беше един от ония случаи, в които момъкът се записва да служи под фалшиво име, скривайки произхода и самоличността си, така че се появява от света на сънищата, света на сенките, света на нощта. Макар че е отговорен за неизличими трагедии, този призрак е толериран и дори приет в обятията на армията-закрилница, и тъй насърчаван за една неразумна независимост, която го довежда до позорна смърт. Наречете ме глупав, наречете ме тесногръд, както желаете, но в това движение от тъмния свят на сънищата към успеха, оттам към покварата, след което към мрака и нищото, виждам дълбока поука. Франклин Бачълър — „Франклин Бачълър“, един незнаен войн, е призракът, който ни преследва, когато пренебрегнем принципите си.