Питър Строб - Гърло

Тук следва разказът за Ке Сан само в най-общи линии — за онези, които не са запознати с тоя неблагополучен епизод. През 1964 година при Ке Сан Специалните сили основават лагер близо до една френска база. Когато през 1965 година летището им придобива решаващо значение, военноморските сили са изпратени в Ке Сан, като за известно време делят лагера със Специалните сили и техните племена. Военноморските постепенно изтикват Зелените барети, които не са приучени да се справят с такава ефикасност, дисциплина и съвършена организация. „Бру“ и техните господари се настаняват в Ланг Вей, където построяват друг лагер, въпреки че само на двайсет километра от тях при Ланг Во съществува друг лагер на „бру“ под командването на капитан Джак Рансъм.

Ако Рансъм беше успял осем месеца преди това да върне Бачълър в страната, той би получил повишение и по-значителен пост. Тъй като се е провалил, Великите са запратили Рансъм на второстепенен пост в Първи корпус, където ролята му е да инструктира своите „бру“ по въпросите на личната хигиена и елементарното земеделие.

Влиза Франклин Бачълър.

Известно време след като Зелените барети и техните диваци укрепяват Ланг Вей, лагерът е бомбардиран и обстрелван от американски бомбардировач. Лагерът е разрушен, много жени и деца са избити. Обяснението е, че бомбардировачът се заблудил в мъглявите планини. Историята е обичайно невярна, макар че й вярват до ден днешен. Истинската история е много по-ужасна от тази измислица за заблудения пилот. Този път Бачълър е направил фатална грешка. Бандитът майор отдавна таи безумна омраза към капитана, който го принуждава да напусне своя собствен най-добър лагер. Той дава фалшива информация, която да доведе до унищожаването на лагера на Специалните сили. Но бил бомбардиран друг фалшив лагер — Бачълър предизвиква разрушително нападение не на Ланг Во, а на Ланг Вей, който е на двайсет километра от него. Рансъм остава жив и когато Бачълър разбира грешката си, яростта му го подтиква към още по-ужасно предателство.

През 1968 година както Ке Сан, така и Ланг Вей са в състояние на перманентна обсада. След това идва нападението, което целият свят знае — северновиетнамците нахлуват в мъничкия Ланг Вей с танкове, ескадрони, минохвъргачки.

Това, което не е известно обаче, защото информацията е засекретена, е фактът, че Ланг Во, едно иначе незначително селце под командата на една-единствена Зелена барета, е също атакувано по същото време от северновиетнамски войски и танкове. Защо се случва това? Има един-единствен отговор. Франклин Бачълър подвежда своите северновиетнамски връзки да вярват, че след разрушението на Ке Сан, Ланг Во ще бъде следващият трън в очите им. И той продава собствената си страна по една единствена причина: унищожението на Джак Рансъм.

Ланг Во е сравнено със земята и Рансъм заедно с най-злочестите „бру“ е пленен в подземен команден пост. Там те били разкрити, застреляни с картечница и телата им — зазидани.

През 1982 година, пет години след моето оттегляне в това затънтено идилично кътче, което винаги е било най-свидната ми мечта, на вратата ми беше оставено едно дълго странствало писмо. Можех да извърша непростимата грешка да го изхвърля незабавно в кошчето, ако не бях забелязал странния набор от печати, наредени по гърба му. Като проследих странстванията на това героично послание, така както се разкриваха те от печатите на различните пощи, аз установих, че то е минало през военните бази в Орегон, Тексас, Ню Джърси и Илиной, преди най-сетне да достигне до къщата на моята сестра Елизабет Бел в Балтимор, моят пръв подслон след напускането на сигурността на Армията на Съединените Щати, където живях, докато се преместих в ПГ Каунти, както ние жителите тук казваме. Всяка цел то бе достигнало непосредствено след моето отпътуване — прибързано, злочесто, окаяно отпътуване в последния случай.

Този, който ми пишеше, някой си Флетчър Йокин от Райдънауа, Флорида, по време на трикратната си служба бе чувал много и за неуловимия Франклин Бачълър, и за тоя чудак полковник Рансъм от Интендантския корпус, който неуморно бил търсел истории за първия. След като съм бил толкова пламенно заинтригуван от приключенията и деянията на „Последният Нередовен“, той желаел аз да бъда уведомен за една история, която му се случило да научи. Господин Йокин можел да се закълне за честността на човека, който му я разказал, първокласен барман от Райдънауа, ветеран от бойното поле, подобно на самия него, но не можел да гарантира за човека, който разказал това на неговия собствен източник на информация.