Питър Строб - Гърло

И ето я пак, топката за тенис. ТУП ТУП ТУП.

Читателят ще ми прости този изблик. Всъщност, проклетата ми тема възбужда моя гняв и кръвното ми, а не мръсните ми съседи.

Чух от мнозина от моите довереници, че Рансъм и един друг офицер били изпратени в планините да намерят Бачълър и да го приберат, както се казва „на топло“. Онези, Които Не Трябва Да Назоваваме искали да го разпитат, но обрекли собствения си замисъл, позволявайки слухът за мисията на Рансъм да достигне Бачълър, преди самия капитан. Това може да се случи по хиляди начини — шушукане не където трябва, съгледана телеграма, неуместен разговор в офицерския клуб. Резултатите бяха предвидими, но не по-малко трагични от това.

След трудно и опасно пътешествие Рансъм успява да открие тайния лагер на офицера-дегенерат. Чул съм разни версии относно това, на което попада, някои от които отхвърлих по причина на пълната ми неправдоподобност. Вярвам, че Рансъм и неговият спътник влизат в лагера и намират сцена на масово клане. Тела на мъже и жени са осеяли лагера — и плячката е избягала.

Следва още едно странно разрастване на легендата за Франклин Бачълър. Капитан Рансъм влиза в заслон без покрив и намира един бял американец от мъжки пол, които е гушнал оголения и почистен череп на азиатка от женски пол. Този мъж, полуобезумял от изтощение и мъка, заявил, че е Франклин Бачълър. Черепът бил на жена му. Той и неговият подчинен, казал той, някой си капитан Бенингтън, не били в лагера, когато той бил нападнат от виетконгци, които го търсели от години — врагът избил повече от половина от хората му, изгорил лагера до основи, след което сварил телата, изял месото и оставил от хората на Бачълър само скелети. Бенингтън се хвърлил да ги преследва и бил убит.

Когато капитан Рансъм предал своя човек на Великите, оказало се, че пленникът всъщност бил капитан Бенингтън, който уж бил убит от виетконгците. Станало било така, че Франклин Бачълър убедил своя подчинен да се подложи на разпит и възможно арестуване вместо него, а самият Бачълър избягал в джунглата с остатъка от своята глутница. Бенингтън се оказал неспасяемо луд и бил поверен на военна болница, където, убеден съм, и до днес крее от мъка по своя изгубен командир.

Официалният разказ свършва тук. Все пак трябва да се зададе един неудобен въпрос. Каква е вероятността виетконгците да нападнат лагера на Бачълър, непосредствено преди пристигането на капитан Рансъм? И дали в подобна ситуация Бачълър би се държал по гореспоменатия начин?

Ето какво се разбра. Бачълър е знаел, че капитан Рансъм е на път да го прибере в Съединените щати за дознание. В този момент той избива собствените си последователи. Хладнокръвно, той се отървава от тези, които не могат да издържат на скоростното отстъпление през труден терен. Жените. Децата. Старите и слабите, всички са екзекутирани или смъртно ранени, заедно с всички здрави мъже, които не приемат неговите планове. После Бачълър и останалите му хора сваряват месото на някои от телата и правят последен пир със своите мъртви. Вярвам дори, че е възможно хората на Бачълър доброволно да са приели смъртта, да са сътрудничили в собственото си унищожение. Той ги държи като омагьосани. Вярват, че притежава свръхестествени способности. Ако Бачълър яде от тях, те ще продължат да живеят в него.

Бачълър запазва ядрото от своята група — не се съмнявам, че сред тях са били не един от повратливите, щъкащи, окаляни и покрити с пера диваци, които оплячкосаха моите подредени лавици в лагера „Бяла звезда“. Трудно би било да убиеш и направо невъзможно би било да уплашиш тези приятелчета, варвари в най-дълбоката си същност. Към това ядро от фанатични диваци той добавя виетконгци и други бандити извън закона. Те се въоръжават и оборудват толкова потайно и с такава смъртоносна сила, че Армията, която им я е доставила, дори не подозира за съществуването й. Това, което търсят, е друг таен лагер, достатъчно далече на север в неравния, мъглив район на Първи корпус, за да са в безопасност от това да бъдат случайно открити от конвенционалните американски войски и за да са в добра стратегическа позиция от гледна точка на разузнавателните цели. Бачълър е в навечерието на най-опасната си игра.

Легендата му отново е във възход, когато от новонамерения си редут той започва да предава безпогрешно точна информация, относно движението на северновиетнамските войски. Погледнато от която и да е било гледна точка, „Последният Нередовен“ наистина е възкръснал от мъртвите. Сведенията му се отнасят до движението на северновиетнамските дивизии към Ке Сан и околността му.