Питър Строб - Гърло

Не се майтапеше. С всяка секунда все повече побесняваше.

— Просто се надявах, че можете да ми помогнете да намеря Уилям Рицман. Това е всичко — вдигнах ръце да му покажа, че нямам желание да се бия.

Лицето му застина и той направи крачка към мене. Отскочих назад, един огромен юмрук изпълни полезрението ми и въздухът пред лицето ми се раздвижи. В следващия миг той беше на един метър от мене, със събрани юмруци и с лице, алено от гняв.

— Тръгвам — казах. — Не съм искал да ви досаждам.

Той отпусна ръце.

Остана на моравата, докато влязох в колата. После се завъртя и се помъкна обратно в къщата си.

Върнах се на „Илай Плейс“ към истинската си работа.

Влязох в къщата и извиках за поздрав. Ответната тишина показваше, че всички Рансъмови са полегнали. За миг се почувствах като Златокоска в мечата колиба.

В кухнята намерих жълта бележка върху централния плот до една бутилка сос „Урстършиайър“ и три чаши с петна от червена течност. „Тим, къде си? Отиваме на кино, ще се върнем към седем-осем. Монроу и Уийлър се отбиха, виж доказателствата горе. Джон“.

Хвърлих бележката в боклука и се качих горе. Марджъри беше наредила малки козметични бутилчици върху масичката в стаята за гости. Върху неоправеното легло имаше захвърлено отворено списание.

Нищо не беше разместено в стаята на Джон освен от самия него. Беше оставил своята водка за триста долара върху нощното си шкафче, несъмнено с цел да предотврати опитването й от страна на Ралф. На купчини и вълма по пода лежаха разни ризи и гащи. Двете големи платна на Брайън Дориан, които мощно напомняха за смъртта на Ейприл, бяха свалени и обърнати с лице към стената.

На третия етаж куфарчето на Дамрош лежеше недокоснато под канапето.

Пресякох хола и влязох в офиса на Ейприл. По рафтовете бяха скупчени служебни папки и стари факсове. Най-сетне забелязах, че повечето от рафтовете бяха празни.

Монроу и Уийлър бяха събрали и отнесли голяма част от папките и документите на Ейприл. До вечерта някой счетоводител на „Армъри Плейс“ щеше да прегледа архивите й, търсейки мотив за убийството. Монроу и Уийвър навярно бяха изпразнили и офиса й при „Барнет“ същата сутрин. Отворих едно чекмедже и намерих два кламера, туба крем „Нивеа“ и едно ластиче. Бях закъснял с два часа да разбера какво Ейприл е била научила за Уилям Дамрош.

Върнах се в офиса на Джон и взех книгата на полковник Рандъл. После се опънах на канапето да чета до завръщането на Рансъмови от киното.

В щастливо неведение относно факта, че пише ужасно и няма какво да каже, Бофърт Рандъл беше строил върху четиристотин страници трийсет години закостенели схващания, безсмислени анекдоти и прочувствени предразсъдъци. Полковникът се беше изкомандвал да седне на пишещата машина, бе изваял всяко свое изречение от жалък, неподатлив гранит и сигурно е бил вбесен, когато никой комерсиален издател не е приел шедьовъра му.

Чудех се как Том Пасмор бе успял да открие това съкровище.

Полковник Рандъл бе прекарал живота си в снабдяването и най-непосредствените му проблеми се отнасяха до крадене и фалшиви фактури. Неговият дълъг, невинаги щастлив опит от Германия, Оклахома, Уисконсин, Калифорния, Корея, Филипините и Виетнам неумолимо го бе довел до някои дълбоки убеждения.

Най-добрата бойна сила на планетата е отвъд съмнение Армията на Съединените Американски Щати. Това е факт. Храбра, готова да забие щикове във всеки момент, подготвена да се бори до последния човек, това е Армията, която познаваме и обичаме. Работеща в много бази по целия свят и нелишена от признание (макар и невъзпята), Армията ме е поставяла в много „горещи“ точки и на тези предизвикателства този скромен полковник тук е откликвал с всичките си сили. Наблюдавал съм нашите военни сили по цял свят, в мирни и в усилни моменти, и те винаги са заслужавали моето предано и всеотдайно служене.

Какво поставя нашата Армия на първо място в света? Няколко фактора, всеки от тях важен, трябва да се вземат предвид при отговора на този въпрос.

Дисциплината, калена в обучението.

Предаността, рождено право на американеца.

Силата, физическа и количествена.

Тук прескочих няколко страници.

Ще разкажа своя опит в установяването на разностранно, добре организирано снабдяване по разни точки на планетата, посредством обяснение. Уверявам читателя, че забавните „щрихи“ не са по никакъв начин измислици или украшателства от страна на автора. Точно така се случи всичко в двойната перспектива на дългия ми опит и на предната веранда на моя скромен, но удобен пенсионерски дом в расово единната част на Принс Джордж Каунти, Мериленд.