Питър Строб - Гърло

— Тим, ако искаш да се върнеш към нормалния си живот, не виждам защо да не го направиш. Забрави за всичко, което си говорихме преди малко. Можеш да кажеш на Джон, че трябва да спазиш някакви срокове, да отлетиш за Ню Йорк и да се върнеш към истинската си работа.

— Някак си — казах, опитвайки се да изразя нещо, което не бях изричал с думи до тоя момент, — работата ми изглежда свързана с всичко това, за което говорихме до сега. Непрестанно ме навестява чувството, че някакъв отговор, някакъв ключ, е скрит някъде около мене — просто трябва да си отворя очите.

Том ме гледаше съсредоточено, без да издава мислите си.

— Освен това искам да науча името на Синята Роза. Няма да побягна точно сега. Не искам да се върна в Ню Йорк и след седмица ти да ми се обадиш и да ми кажеш, че Джон е бил убит с нож в непосредствена близост до „Айдъл ауа“.

— Само не забравяй, че това не е роман.

— Във всеки случай не е романът „Малки женички“ — казах.

— Твоя работа — той погледна към монитора на бюрото си, където сигналът за издирване продължаваше да пулсира. — Разкажи ми за Ралф Рансъм.

След като описах разговора си с бащата на Джон на погребението, Том каза:

— Не знаех, че баща ти е работил в „Сейнт Олуин“.

— Осем години — казах. — Беше оператор на асансьора. Уволниха го наскоро след като убийствата спряха. Пиянството му се влоши, след като загина сестра ми. Година по-късно той се стегна и получи работа на конвейера на „Галакси Корпорейшън“.

— Сестра ти ли? — попита Том. — Имал си сестра, която е загинала? Не знаех — той ме погледна изпитателно и аз видях как по лицето му се изписа внезапно разбиране. — Искаш да кажеш, че е била убита?

Кимнах безмълвно, развълнуван от бързината и прецизността на неговата проникновеност.

— Близо до вас ли се случи? — той искаше да каже: близо до хотела ли се случи?

Казах му къде беше убита Ейприл.

— Кога?

Мислех си, че той вече знае, но му казах датата и после му разправих как се затичах през улицата, за да й помогна, и как ме блъсна колата. Том знаеше това, но не знаеше нищо друго.

— Тим — каза той и примигна. Чудех се какво ли му минава през ума. Нещо го бе поразило. Той започна отново. — Това е било пет дни преди убийството на Монаган.

Той седеше и ме зяпаше с отворена уста.

Усетих, че и моята уста увисва. Винаги тайно съм бил убеден, че Синята Роза е убиецът на сестра ми, но до тоя момент никога не бях мислил за връзката между датите.

— Ето защо си в Милхейвън — каза той. После се загледа с празен поглед в масичката и каза на себе си. — Ето защо си в Милхейвън.

Той се обърна към мене почти с почуда:

— Ти не си дошъл заради Джон, а си искал да разбереш кой е убил сестра ти.

— Дойдох и заради двете неща.

— Ти си го видял — каза Том. — Боже господи, ти си видял синята Роза.

— За около секунда. Не видях лицето му — просто един силует.

— Ама че тип! Ама че проклетник! Дълбока вода си ти! — той клатеше глава. — Ще трябва да не те изпускам от очи. Седял си върху тая информация от седемгодишната си възраст и чак сега ми я казваш! — той сложи ръце върху главата си, сякаш тя иначе щеше да полети във въздуха. — През цялото време е имало още едно убийство на Синята роза, за което никой не е знаел. Не е успял да се подпише, защото ти си се затичал и те е блъснала колата. Така че той е изчакал пет дни и отново го е направил — той продължаваше да ме гледа с изумление. — След което никой не е свързал сестра ти със Синята Роза, понеже тя не се е връзвала по никакъв начин с обвинението срещу Дамрош. Дори ти не си включил това в книгата си.

Той свали ръце от главата си и ме заразглежда.

— Какво още държиш под ключ в себе си?

— Мисля, че това е всичко.

— Как се казваше сестра ти?

— Ейприл.

Той отново зяпна.

— Не се учудвам, че си дошъл. Не се учудвам, че не искаш да си тръгнеш.

— Ще си тръгна, след като разбера кой е бил.

— Сигурно е като да… Сигурно цялото ти детство оттам насетне е било като в сянката на някакво чудовище. За тебе Торбалан е бил реалност.

— Минотавърът.

— Да — очите на Том горяха с разбиране, съчувствие и още нещо, нещо като възхищение. После компютърът изпука и двамата погледнахме към екрана. На сивия фон се появиха редици с информация. Изправихме се и се доближихме към бюрото.

БЕЛИНСКИ, АНДРЮ, ТИЪДЪР „ТЪРНЪР“ 146 ВАЛИ ХИЛ РОДЕН: 1.6.1940 УМРЯЛ: 8.6.1940

КРАЙ НА ИЗДИРВАНЕТО НА БЕЛИНСКИ

КЕЙСМЪНТ, ЛИЪН КРАЙ НА ИЗДИРВАНЕТО НА КЕЙСМЪНТ