Питър Строб - Гърло

— Аз съм компютърен бандит.

— Защо тогава не извади архива на Синята Роза от компютъра?

— Компютъризираните архиви водят началото си само отпреди осем-девет години. Ето го, тръгна. Има нужда от известно време, за да премине през файла.

Компютърът на Том даде знак за получаване на информация, след което изписа: ЕЛВИ ХОЛДИНГС, КОРП., 4-ТА ЮЖ УЛ 503, МИЛХЕЙВЪН, ИЛ.

— Това е собственикът на твоя лексъс. Я да видим дали ще научим нещо повече.

Том натисна enter отново, премина през редица от команди, които не можах да проследя, и записа нов код.

— Сега ще използваме полицейския компютър, за да намерим достъп до Спрингфийлд и да видим какво представлява тази компания.

Той прехвърли няколко менюта, преминавайки през различни нива на щатските архиви, докато стигна до списък на корпорации, които изпълниха екрана. Всичките започваха с буквата А. Имената и адресите на директорите следваха имената на корпорациите. Той прелисти бързо надолу по екрана, размазвайки имената и цифрите, докато стигна до Е. ЕБ КОРП. ЕГАЛ КОРП. ЕГЪН КОРП. Когато стигна до ЕЛВА КОРП., тръгна бавно надолу и най-сетне стигна до ЕЛВИ ХОЛДИНГС КОРП.

Под името стоеше същия адрес на Четвърта южна улица в Милхейвън и информацията, че компанията е била инкорпорирана на 23 юли 1973 година. Отдолу бяха имената на директорите:

АНДРЮ БЕЛИНСКИ 4-ТА ЮЖ УЛ 503 МИЛХЕЙВЪН, ПРЕЗИДЕНТ

ЛИЪН КЕЙСМЪНТ 4-ТА ЮЖ УЛ 503 МИЛХЕЙВЪН, ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ

УИЛЯМ РИЦМАН 4-ТА ЮЖ УЛ 503 МИЛХЕЙВЪН, КАСИЕР.

— Все по-загадъчно и по-загадъчно — каза Том. — Кой е неуловимият Ел Ви? Мислех, че някой от тези приятелчета ще се казва Ленард Волман или нещо подобно. И правдоподобно ли ти се вижда, че съдружниците в тая корпорация живеят заедно в някаква мъничка къща? Я да поразгледаме още.

Той записа имената на лист хартия и излезе по начина, по който беше влязъл в щатските картотеки. След това от модема се прехвърли в една програма, която се казваше „нетуърк“. Започна да натиска копчета и посочи към компютъра от първата станция, която започна да бръмчи.

— Мога да командвам всичките си машини от тук. За да не се налага да използвам милиони различни флопита, имам най-различна информация, складирана на твърдите дискове на другите компютри. Там, наред с много други неща, имам обърнати телефонни указатели за стотина най-важни градове. Хайде да разгледаме Милхейвънския обърнат указател. Бог да ги благослови суперкомпютрите.

Той набра няколко случайни на вид букви, изписа адреса на Четвърта южна улица и след две секунди машината извади: ПОЩА ЕКСПРЕС/ФАКС, заедно с телефонния номер.

— По дяволите.

— Поща експрес? — попитах. — Какво е това?

— Сигурно е нещо, където наемаш номерирани кутии — нещо като частни пощенски кутии. Като се има предвид адреса, мисля си, че е редица от такива кутии и гише за факс.

— Законно ли е да даваш подобно място като свой адрес?

— Разбира се, но ние още не сме свършили. Нека да видим дали тия типове въобще някога са се появявали в нормалния телефонен указател на Милхейвън през, да кажем, последните петнайсет години.

Той се върна към названието „нетуърк“, изписа същия краен код и премина през други файлове на указателя. Набра цифрата 91, след което на мониторите и на двата компютъра се появи дълъг списък, започващ с А, заедно с адресите и телефонните номера.

— Иди на другия компютър и следи да не пропусна някое от тези имена.

Седнах на страничния компютър. Екранът прескочи до имената, започващи с Б.

— Трябва ни Андрю Белински — каза Том и прехвърли Б-тата, докато стигна до БЕЛИ. Тук той забави и тръгна ред по ред по БЕЛИАРД, БЕЛИБАС, БЕЛИК, БЕЛИКО, БЕЛИН, БЕЛИНА, БЕЛИНЕЛИ, БЕЛИСИМО, БЕЛМАН.

— Пропуснах ли го, или няма такъв?

— Няма Белински — казах.

— Хайде да опитаме с Кейсмънт.

Той бързо прелисти до К и прехвърли скоростно имената до КЕЙС. Следваше КЕЙСМЪНТ. КЕЙСМЪНТ, АРТЪР; КЕЙСМЪНТ, РОДЖЪР; КЕЙСМЪНТ, ХЮ. Нямаше ЛИЪН.

— Мисля, че знам какво ще се окаже, но нека опитаме и с последния.

Той прескочи мигновено до Р и прелисти електронните страници. Имаше един РИЦМАН, записан в указателя от 1991 година — РИЦМАН, ОКСАР, ул. „Фон дю Лак Драйв“ 5460.

— Какво ще кажеш? Или не съществуват, или нямат телефони. Кое ти се вижда по-вероятно?

— Може би не са се вписали в указателя.

— При мене няма невписани в указателя — той ми се усмихна, горд с играчките си. — Може би се крият — можеш да получиш телефона си под друго име, което прави невъзможно откриването ти. Но преди пет години може би не са знаели, че няма да искат да бъдат намирани през 1991. Я да видим указателя за 1986 година.