Питър Строб - Гърло

— Добра машинка — каза й Том, после се обърна към мене с крива усмивка и каза: — Не си изнасяй работата на улицата, както ми каза веднъж един много мъдър човек.

Чисти бели листа изскачаха от копирната машина.

— Познаваш ли Пол Фонтейн или Майкъл Хоуган?

— Знам по нещичко и за двамата.

— Какво знаеш? Интересува ме.

Без да изпуска от очи машината, Том отстъпи назад и се протегна за чашата си. Той приседна на ръба на канапето, все още наблюдавайки как листовете изскачат от машината.

— Фонтейн е велик детектив. Има изумително много успешно приключени случаи. Въобще не броя тези, които си признават сами. Смятат го за геният на залата за разпити. А Хоуган е може би най-уважаваното ченге в Милхейвън — свършил е много работа като следовател по убийствата и преди две години е бил повишен в сержант. Според това, което съм видял, дори хората, които би трябвало да му завиждат, са му много верни. Впечатляващ човек е. И двамата са впечатляващи, но Фонтейн се прави на шут, за да го скрие.

— Стават ли много убийства в Милхейвън?

— Повече, отколкото човек би могъл да очаква. Сигурно средно по едно на ден. В началото на петдесетте вероятно е имало по около две седмично — така че Синята роза предизвиква истинска сензация.

Том се изправи да огледа как вървят листата от досието през машината.

— Ти знаеш какви са повечето убийства. Или са свързани с наркомания, или са битови. Връща се човечецът вкъщи пиян, сбива се с жена си и я пребива до смърт. На жената й писва мъжът й да я лъже и го застрелва със собствения му пистолет.

Том отново провери машината. Удовлетворен, седна на ръба на канапето.

— Все пак отвреме-навреме се случва по нещо, което мирише по-различно от обикновено. Учителка от Милуоки, дошла да види братовчедка си, изчезва по пътя към някой търговски център и свършва гола на полето, с вързани ръце и крака. Един интернист беше убит в мъжката съблекалня на стадиона в началото на мача. Пол Фонтейн разгада тези случаи — говори с кого ли не, проследи всички възможни нишки и стигна до присъди.

— Кои бяха убийците?

— Загубеняци — каза Том. — Тиквеници. Не са имали връзка с жертвите си, просто са видели някого, за когото са решили, че искат да го убият, и са го убили. Ето защо Фонтейн е блестящ уличен детектив. Той души наоколо, докато събере всички парченца, направи ареста и подреди пъзела. Аз не бих могъл да реша тези случаи. На мене ми трябва хартиена следа. Някакъв дегенерат, който намушква доктор в тоалетната, измива кръвта от ръцете си, купува си хот-дог и се връща да си седне на мястото — такъв не го грози никаква опасност от моя страна — той ме погледна натъжено. — Моят вид разследване понякога изглежда да е на изчезване.

Том взе купа с оригиналните документи от машината и го прибра обратно в куфарчето. Единият куп с копията постави на бюрото си, а другият подаде на мене.

— Нека ги прелистим набързо тая вечер, за да видим дали няма да хвръкне някоя и друга искрица.

Все още мислех за Пол Фонтейн.

— От Милхейвън ли е Фонтейн?

— Не знам от къде е — каза Том. — Мисля, че е дошъл тук преди десет-петнайсет години. Някога полицаите винаги работеха по родните си места, но сега се местят, търсят си повишение и по-добра заплата. Половината от нашите следователи не са тукашни.

Том стана от канапето, отиде до първата работна станция и включи компютъра, като натисна с крак едно копче на разклонителя под него. След това отиде до втората и третата станция и направи същото. После седна на бюрото си и се наведе, за да включи и тоя компютър.

— Я да видим какво ще можем да открием за тоя твой номер на кола.

Пръстите на Том заиграха по клавишите и по монитора премина поредица от различни екрани. Последният беше серия от кодове, наредени в една редица. Том постави диск в драйв Б — дотолкова разбирах въз основа на личния си опит — и набра няколко цифри по телефона, закрепен на модема му. Екранът остана за миг празен, след което изписа отново с prompt.

Том изписа някакъв код и натисна enter. Екранът отново угасна, след което се появи LC?

— Какъв беше оня номер?

Показах му листчето, той набра номера и отново натисна enter. Номерът остана на екрана. Той натисна копче, на което пишеше receive.

— Сега си в Картотеката на автомобилния департамент, така ли?

— Истината е, че стигнах до автомобилите през компютъра на „Армъри Плейс“. Той работи по двайсет и четири часа в денонощието.

— Влязъл си директно в централния компютър на полицейското управление?