Питър Строб - Гърло

— Мисля, че се опитвам да получа вдъхновение — каза Том. Той се наведе над масата и си наля два пръста малцово уиски в дебела ниска чаша. — Искаш ли нещо? В кухнята има кафе.

Благодарих за кафето. Той отиде в кухнята и се върна след миг с димяща керамична чаша.

— Разкажи ми за моргата — той седна на стола си и ми посочи канапето пред масичката.

— Бяха извадили дрехите на убития и Алън разпозна сакото, което той е дал на аспиранта си, Грант Хофман.

— И ти ли мислиш, че това е той?

Кимнах.

— Мисля, че е бил Хофман.

Той отпи от уискито.

— Първо. Някогашният убиец Синята Роза изтезава Джон Рансъм. Навярно възнамерява да убие и него накрая. Второ. Някой друг имитира някогашния убиец Синята Роза и също се опитва да унищожи Джон. Трето. Някой друг използва убийствата на Синята Роза, за да прикрие истинските си мотиви — той отпи още малко. — Има и други възможности, но искам поне засега да се придържам към тези. И в трите случая някакъв много решителен тип е все още щастливо убеден, че полицията смята Уолтър Драгонет за извършител на неговите престъпления.

Томи Фланъгън започна да извива ефирно соло по мелодията на „Звезден прах“.

Казах на Том за интереса на Ейприл Рансъм към моста на улица „Хърейшо“ и към Уилям Дамрош.

— Записала ли е някои от разкритията си?

— Не знам. Бих могъл да разгледам офиса й и да потърся записките й. Дори не съм сигурен дали Джон е знаел нещо за това.

— Гледай Джон да не разбере, че се интересуваш от записките й — каза той. — Нека за известно време останем незабележими.

— И ти си го мислиш, нали? Имаш някакви такива идеи, нали?

— Искам да разбера кой я е убил. Искам също да разбера кой е убил тоя Грант Хофман. И имам нужда от помощта ти.

— Джон също.

— Помагай и на Джон, но бих предпочел да не му казваш за разговорите ни, докато не ти кажа, че може.

Съгласих се с това.

— Казах ти, че искам да разбера — каза Том. — Точно това е. Искам да разбера как и защо Ейприл Рансъм и този аспирант са били убити. Ако можем да помогнем на полицията на този етап, ще е чудесно. Но и да не можем, все едно. Справедливостта не е моят бизнес.

— Все ти е тая дали ще заловят убиеца на Ейприл?

— Не мога да предвидя какво ще се получи. Може да научим кой е и да не можем да направим каквото и да било. За мене това ще е приемливо.

— Но ако разберем кой е, би трябвало да можем да дадем тази информация на полицията.

— Не винаги се получава така — той се облегна назад, за да види как възприемам казаното.

— Ами ако не се съглася? Просто се връщам при Джон и забравям за разговора, така ли?

— Връщаш се при Джон и правиш, каквото намериш за добре.

— Никога няма да разбера какво се е случило. Никога няма да науча какво си свършил или открил.

— Навярно не.

Непоносима ми беше мисълта да си отида, без да знам какво ще прави — трябваше да знам какво ние двамата бихме могли да открием.

— Ако си мислиш, че ще взема да си тръгна, не си наред — казах.

— Браво — усмихна се той. Навярно и за миг не бе допускал, че ще отхвърля условията му. — Ела горе. Ще ти покажа играчките си.

В левия край на голямата стая на долния етаж, след шкафовете за аудисистемата и след рафтовете, претъпкани с компактни дискове, имаше стълбище, което водеше на втория етаж. Том вървеше напред през едно стъпало от мене, като обясняваше:

— Искам да започнем от самото начало. Ако нищо друго не излезе, поне искам да разбера убийствата на първата Синя Роза. Дълго време Леймънт — както и ти, Тим — смяташе, че случаят е приключен. Но мисля, че постоянно го е гризяло съмнение.

На върха на стълбището той се обърна да ме погледне.

— Той ми разказа цялата история на убийствата на Синята Роза два дни преди смъртта си. Връщахме се със самолет от Ийгъл Лейк и смятахме да отседнем в „Сейт Олуин“ — той се изсмя. — Две монахини на предните седалки едвам не си строшиха вратовете от усилието да чуят всичко. Леймънт каза, че самоубийството на Дамрош е било нещо като неправомерен арест — по това време той вече знаеше, че дядо ми е убил Дамрош. Леймънт правеше две неща едновременно. Той ме подготвяше да посрещна истината за дядо ми.

Той отстъпи, за да се кача на площадката.

— А второто нещо…

— … беше да ме заинтригува с убийствата на Синята роза. Мисля, че това щеше да бъде следващата ни съвместна работа. Знаеш ли какво означава това? Ако не беше убит, Леймънт и аз бихме могли да спасим живота на Ейприл Рансъм.