Питър Строб - Гърло

Лицето му се сгърчи.

— Ето нещо, което бих искал да разясня.

— Аз също — казах. Имах своите собствени мотиви да искам да науча кой е първият убиец Синята Роза.

— Добре — каза той.

Сега Том не изглеждаше отпуснат, отегчен, безразличен или отчужден. Не изглеждаше объркан или нещастен. Бях виждал всички тези неща у него много пъти, но никога не го бях виждал обхванат от добре контролирана възбуда. Никога не ми беше позволявал да видя тази му стоманена страна. Изглежда беше неговата най-същностна част.

— На работа — Том се извърна, тръгна по коридора към това, което някога е било вратата на спалнята на Леймънт фон Хайлиц, и влезе.

Когато влязох след него, старата спалня беше тъмна. Първото ми впечатление беше за хаос, подобен на хаоса от долния етаж, като при скоростна разпродажба. Долових смътните очертания на бюра и шкафове, и на нещо, напомнящо стъклените повърхности на няколко телевизора. Тъмни етажерки, пълни с книги, покриваха по-голямата част от стените. Плътна тъмна завеса покриваше прозореца. В дъното на стаята Том запали една халогенна лампа и аз най-сетне разбрах, че телевизорите са всъщност монитори на компютри.

Той методично обиколи стаята, запалвайки лампи, докато аз си давах сметка, че кабинетът му изпълнява две функции: старата главна спалня на къщата беше една доста по-подредена версия на долната стая. Тук Том живееше и работеше. До една от стените с книги имаше три компютърни станции; четвърти, много по-голям компютър беше поставен на дървеното бюро до затъмнения прозорец. Шкафове за документи с пластмасови кутии за минидискове върху тях стояха до всяка от станциите и от двете страни на бюрото. До една от станциите имаше професионална копирна машина. Аудиотехника запълваше две високи лавици на библиотеката от лявата ми страна. Пред друга стена от книги имаше дълго червено кожено канапе като у Алън Брукнър, с карирано одеало, сгънато от едната му страна. Под прав ъгъл спрямо канапето стоеше кресло със същата тапицерия. До тях имаше стъклена масичка с книги и списания, с няколко бутилки и кофа за лед, както на долния етаж. Върху лъскавата бяла облицовка на камината от високи кристални вази се протягаха жълти орхидеи. Стръкове от жълти фрезии изригваха от една плътна синя ваза, поставена на някакъв нисък черен уред.

Лампите хвърляха меки кръгове светлина, които позлатяваха изплискващия се към етажерките килим. Орхидеите разтваряха чувствените си устни и се навеждаха напред.

Чудех се колцина ли са били поканвани в тази стая. Бих се обзаложил, че само Сара Спенс е влизала тук преди мене.

— На връщане от Ийгъл Лейк баща ми ми каза нещо, което никога не съм забравял. Отвреме-навреме трябва да се връщаш към началото и да огледаш всичко по нов начин.

Том постави чашата си на бюрото и пое в ръка книга, подвързана в сиви платнени корици. Завъртя я в ръцете си, после я завъртя още веднъж, сякаш търсеше заглавието.

— След което добави: Отвреме-навреме имаш много силни причини, поради които не можеш или не желаеш да направиш това.

Той отново потърси невидимото заглавие. Дори на гърба на корицата не пишеше нищо.

— Тъкмо това ще направим спрямо случая на Синята Роза. Ще се върнем в началото, в началото на едно-две неща, и ще се опитаме да видим всичко по новому.

Усетих припламване на огромно смущение, нищо повече.

Том Пасмор постави странната книга обратно на бюрото и се приближи към мене с протегнати ръце. Вдигнах старото износено куфарче и му го подадох.

Моментът на смущение имаше привкус на вина.

Том включи копирната машина. Тя забръмча. Дълбоко във вътрешността й блесна ярка светлина.

Той извади от куфарчето дебела купчина от пожълтяваща хартия. Горният лист бе разкъсан на две места, сякаш някой се беше опитвал да прегледа долните страници, без да махне ластиците, с които са привързани. Ластици обаче нямаше. Пред погледа ми изникнаха два жилави, скъсани четиридесетгодишни ластици, които лежат отпуснато в някоя гънка на дъното на чантата.

Той постави документите в машината.

— По-добре да прекалиш с предпазливостта си — той повдигна горната страница и залепи с лепенки скъсаните места. След това подравни купчината хартия и я намести цялата на една от плоскостите. Завъртя едно копче.

— Ще направя по едно копие и за двама ни — той натисна друго копче и направи крачка назад. Нажежената светлина отново блесна и два чисти листа излязоха отстрани на машината.