Питър Строб - Гърло

Най-сетне наруших мълчанието.

— Хотелът „Сейт Олуин“.

— Да — каза Том тихо.

— Когато слязохме с Леймънт от самолета от Ийгъл Лейк, отидохме в „Сейнт Олуин“. Прекарахме там последната нощ в живота му. „Сейнт Олуин“ беше мястото, където бяха станали убийствата — вътре в него, зад него, от другата страна на улицата.

— Ами Хайнц Стенмиц? Неговият магазин е на пет-шест преки от „Сейнт Олуин“. Пък и няма никаква връзка между Стенмиц и хотела.

— Може би има връзка, за която не знаем — каза Том. — Помисли си за това, също. Колко време минава между убийствата на Арлет Монаган и Джеймс Тредуел? Пет дни. Колко е времето между Тредуел и Монти Лиланд? Пет дни. Колко е времето между Монти Лиланд и Хайнц Стенмиц? Почти две седмици. Повече от два пъти над срока, който разделя другите три убийства. Виждаш ли някакъв смисъл в това?

— Опитал се е да спре, но не е могъл. Не е успял да се въздържи — накрая отново го е подтикнало да тръгне да убива — погледнах към святкащите очи на Том и се помъчих да си представя какво мисли. — Или може би някой друг убива Стенмиц — както и в случая с Ланг, може да е замаскирано чрез Синята Роза убийство по съвсем други причини.

Той ми се усмихна почти с гордост и пряко себе си аз почувствах удовлетворение, задето съм отгатнал мислите му.

— Възможно е и това — каза Том и аз разбрах, че въобще не съм отгатнал мислите му. Гордостта ми се спаружи. — Но все пак мисля, че дядо ми е бил единственият имитатор на Синята Роза.

— Какво тогава е твоето мнение?

— Мисля, че си частично прав. Мисля, че е бил същият човек, но с различен мотив.

Признах си, че нищо не разбирам.

Том се наведе напред с очи, искрящи от възбуда.

— Пред нас е отмъстителен, безмилостен човек, който прави всичко по предварителен план. Какъв е мотивът му за първите три убийства? Може би е имал зъб на „Сейнт Олуин“?

Кимнах.

— На всеки пет дни в продължение на петнайсет дни той убива някого в района на „Сейнт Олуин“, единият път дори вътре в „Сейнт Олуин“. След което спира. На тоя етап колцина посетители ще са останали в „Сейнт Олуин“? Той се е превърнал в обиталище на призраци.

— Да, но…

— След което убива Стенмиц. А кой е Хайнц Стенмиц? Любезният махленски сексманиак на Пигтаун. Другите три жертви биха могли да бъдат които и да е — те са заложници. Но когато някой нарушава навиците си, за да убие един насилник на малки момчета, един активен мръсник, мисля, че това не е убийство на случайна жертва.

Той се облегна назад. Беше казал всичко. Очите му още горяха.

— Така че това, което търсиш — казах, — е отмъстителен, безмилостен човек, който има зъб на „Сейнт Олуин“… и…

— И…

— И син.

— И син — каза Том. — Точно така. Тоя вид мъж, за когото говорим, не би могъл да понесе някой да блудства със собственото му дете. Ако научи за подобно нещо, той трябва да убие мъжа, който го е направил. Причината, поради която никой досега не се е сетил за това, е, защото тъкмо това е изглеждала причината, поради която Стенмиц е бил убит — той се изсмя. — Разбира се, че това е причината, поради която е бил убит! Само че не Дамрош го е убил.

Изгледахме се за миг. После и аз се изсмях.

— Мисля, че и двамата знаем доста за Синята Роза — каза Том, все още усмихвайки се на собствената си разпаленост. — Той не е спрял просто защото дядо ми току-що е бил гарантирал безнаказаността му, убивайки Уилям Дамрош. Ние приемахме това за дадено през цялото време, но сега, когато поставих Синята Роза на фокус, мисля, че е спрял, защото е бил приключил — приключил е бил дори преди да убие Хайнц Стенмиц. Извършил е това, което е възнамерявал — разчистил си е сметките със „Сейнт Олуин“, каквито и да са били те. Ако е смятал, че „Сейнт Олуин“ му дължи нещо все още, той би продължил да оставя нови трупове наоколо на всеки пет дни, докато почувства удовлетворение.

— Какво тогава го е тласнало да започне отново преди две седмици?

— Може би е започнал да размишлява над старата си обида и е решил да съсипе живота на сина на стария си работодател.

— И може би няма да спре, докато не убие Джон.

— Джон със сигурност е в центъра на тези нови убийства — каза Том. — Което те поставя доста близко до този център, ако си забелязал.

— Искаш да кажеш, че Синята Роза би могъл да ме избере за следващата си жертва?

— Не ти ли е хрумвало, че може би си в опасност?

Глупаво е, но не ми беше хрумвало и Том навярно забеляза съмнението и озадачението, изписано по лицето ми.