Питър Строб - Гърло

Наричайте-Ме-Просто-Джойс го съзерцаваше с обич около две секунди.

— Отива да включи първата част от музикалната програма, това ще е фонът за личните ви размишления значи. Столовете са подредени и когато гостите ви се появят значи, бихме искали вие да се придвижите от лявата страна на предния ред, това е мястото на най-близките родственици — тя примигна към мене, — и приятели.

С дясната си ръка тя притисна могилата на корема си, а с лявата посочи към коридора. Джон тръгна до нея и те заедно поеха по коридора. От далечни колонки се процеждаше музика на орган. Алън се понесе по коридора като сомнамбул. Ралф закрачи до него.

— Значи раждаш се отново и отново. А каква е отплатата?

Не можах да чуя промърморения от Алън отговор, но въпросът го върна в настоящето, той вдигна глава и тръгна по-решително.

— Не знаех, че сте един от професорите-приятели на Джон — каза Марджъри.

— Съвсем неотдавна ме повишиха — казах.

— Ралф и аз така се гордеем с вас — тя ме потупа по ръката, докато следвахме другите в балната зала, изпълнена с мека светлина и ромоленето на почти застинала органна музика. Редици от сгъваеми столове бяха поставени от двете страни на централна пътека, която отвеждаше към подиум, обграден с венци и вази с цветя. На издигнатата платформа зад подиума, върху дълга маса, драпирана в черно, лежеше дълбоко полиран бронзов ковчег. Най-горната четвърт от ковчега беше повдигната и облегната назад като капак на пиано, откривайки пухкава, пискюлеста бяла тапицерия. Профилът на Ейприл Рансъм, под ъгъла, който й придаваше твърда бяла сатенена възглавничка, сочеше отвъд отворения капак към пъпчивата акустична облицовка на тавана.

— Текстовете са ето там — Наричайте-Ме-Просто-Джойс махна с ръка към силно полирана правоъгълна махагонова масичка, подпряна на стената. Стегнати купчинки от сгъната жълта хартия бяха поставени до кана с вода и до затъкнати една в друга пластмасови чаши. В края на масата имаше голям термос за кафе.

Всички освен Алън Брукнър извърнаха поглед от профила на Ейприл Рансъм и погледнаха към жълтите брошури.

— Винаги сме смятали, че „Макар и да вървя“ е добър избор.

Алън се взираше в дъщеря си, застинал на около метър и половина от вратата.

Джойс каза:

— Изглежда прекрасно, дори отдалече се вижда.

Тя задърпа Алън със себе си. След един миг на объркване той влезе в крачка.

Джон ги последва, родителите му тръгнаха след него. Джойс Брофи заведе Алън до горната част на ковчега. Джон застана до него. Родителите му и аз се наредихме по-надолу.

Отблизо ковчегът на Ейприл изглеждаше огромен като лодка. Тя се виждаше до кръста, където бяха поставили една върху друга ръцете й. Джойс Брофи се наведе и изглади една гънка в бялото сако. Когато се изправи, Алън се наведе и целуна челото на дъщеря си.

— Ще бъда в офиса си надолу по коридора, ако вие, хора, имате нужда от нещо — Джойс отстъпи назад, завъртя се и заора надолу по пътеката. Беше обута в големи мръсни маратонки.

Наричайте-Ме-Просто-Джойс беше поставила твърде много или твърде ярко червило върху устните на Ейприл, а по скулите й — изкуствена руменина. Трептящата руса коса беше подредена така, че да прикрие нещо, извършено при аутопсията. Смъртта беше заличила бръчиците около устата на Ейприл. Изглеждаше като необитаема къща.

— Нали е много красива, Джон? — попита Марджъри.

— Ъ-хъ — каза Джон.

Алън докосна напудрената буза на Ейприл.

— Бедното ми момиче — каза той.

— Това е толкова дяволски… ужасно — каза Ралф.

Алън се отдалечи към първия ред столове. Рансъмови заеха две места от лявата страна на пътеката на първия ред. Ралф скръсти ръце на гърдите с жест, който синът му беше възприел от него.

Джон седна през едно място от майка си и през две места от мене. Алън седеше от другата страна на пътеката, загледан в една жълта брошура.

Известно време слушахме неподвижната органна музика.

Спомних си описанията на погребението на сестра ми. Опечалените били запълнили половината от „Хоули Сепълкър“. Според майка ми, тя изглеждала „умиротворена“ и „красива“. Моята трептяща от живот сестра, понякога трептящо нещастна, тази руса вихрушка, това постоянно тряскане на врати, тази рушителка на скуката, така изпразнена, че да стане умиротворена? В такъв случай, тя беше оставила всичко на мене, беше го предала в мои ръце.

Имах желание да накъсам миналото на парчета, да го разчленя върху кървава маса.