Питър Строб - Гърло

Ралф Рансъм затвори бутилката и я остави на мястото й в замразителя.

— Да. Хубаво. Кога започва погребението?

— Сега — каза Джон и тръгна да излиза от кухнята. Родителите му се спогледаха и го последваха през всекидневната. Джон огледа улицата през страничното прозорче.

— Па-аак са тук.

Родителите му го последваха навън и Джефри Боу, Изобел Арчър и техните оператори се стрелнаха от двете страни. Марджъри изписка с тъничък гласец. Ралф я прегърна и я поведе към колата. После се мушна до нея на задната седалка.

Джон ми подхвърли ключовете. Дадох газ и се отдалечих.

Ралф попита откъде са дошли тия и Джон отговори:

— Никога не си отиват. Блъскат по вратата и хвърлят боклуци по моравата.

— Никак не ти е лесно. — Ралф се наведе напред и потупа сина си по рамото.

Джон се вдърви, но не отговори. Баща му отново го потупа. В огледалото видях, че развратната синя кола на Джефри Боу и префърцуненото микробусче на Изобел Арчър се впуснаха по улицата след нас.

Те останаха да ни изчакат, когато спрях пред къщата на Алън. Джон скръсти ръце на гърди и размърда челюсти, преживяйки жаравата си.

Излязох и го оставих сам с нея. Мъжът върху косачката с размери на трактор ми махна с ръка и аз също му махнах. Нали бяхме Средния запад.

Алън Брукнър ми отвори и ме покани да вляза. Когато затворих вратата, чух, че една прахосмукачка бръмчи на втория етаж, а друга може би от трапезарията.

— Дойдоха ли вече чистачите?

— Тежки времена — каза той. — Как изглеждам?

Казах му, че изглежда чудесно. Черната копринена връзка беше със съвършен възел. Панталоните му бяха с ръб и бялата риза имаше свеж вид. Усетих миризма на одеколон.

— Исках да съм сигурен — той се отдръпна и се завъртя. Отзад сакото му изглеждаше малко измачкано, но нямах намерение да му го кажа. Той спря да се върти и ме погледна сериозно, дори сурово.

— Е?

— Тоя път сам си успял да си облечеш сакото.

— Въобще не съм го свалял — каза той. — Не исках да поемам рискове.

Представих си го облегнат на стената с допрени колене.

— Но как спа?

— Много, много внимателно — Алън подръпна сакото си, после го закопча. Излязохме от къщата.

— Кои са тия дъртаци с Джон?

— Родителите му. Ралф и Марджъри. Току-що пристигнаха от Аризона.

— Готов като си, С. Б. — каза той. (Не разбрах този намек, ако това беше намек, на времето, не го разбирам и до днес.)

Джон стоеше до колата и наблюдаваше Алън с нескрито изумление и облекчение.

— Алън, страхотно изглеждаш.

— Реших да се постарая — каза Алън. — При родителите си ли ще седнеш или предпочиташ да останеш на предната седалка?

Джон погледна неприязнено към синьото бедствие на Джефри и към надутия микробус на Изобел и се вмъкна до баща си. Алън и аз седнахме едновременно.

— Приемете благодарността ми за това, че си направихте труда да дойдете чак от… — той се поколеба и завърши тържествуващо, — Аляска.

Настъпи кратко мълчание.

— Много съжаляваме за дъщеря ти — каза Марджъри. — Ние също много я обичахме.

— Ейприл беше обичлива — каза Алън.

— Цялата тая история с Уолтър Драгонет е престъпление — каза Ралф. — Човек се чуди как е възможно да се случват такива неща.

— Човек се чуди как е възможно да съществува такъв като него — каза Марджъри.

Джон хапеше устни, скръстил ръце на гърдите си, и поглеждаше назад към репортерите, които ни следваха през една кола от нас по целия път през града до сградата на „Трот Брадърс“.

Марджъри попита:

— Ще преподаваш ли отново в колежа с Джон през следващата година, или мислиш да се пенсионираш?

— Ще преподавам по всеобщо настояване.

— Във вашата професия нямате ли задължителна възраст за пенсиониране?

— Направиха изключение в моя случай.

— Направи си едно добро — каза Ралф. — Тръгни си и не се обръщай. Аз се пенсионирах преди десет години и сега изживявам най-хубавото си време.

— Мисля, че мойто вече съм го изживял.

— Ти си скътал нещичко, нали? Имам предвид Ейприл и всичко останало.

— Неудобно е — Алън се размърда на мястото си. — Ти самият използваше ли услугите на Ейприл?

— Аз си имах мой човек — Ралф замълча. — Какво искаш да кажеш, „неудобно“? Че тя имаше прекалено голям успех? — той ме погледна в огледалото, опитвайки се да разбере нещо. Знаех какво.

— Прекалено голям успех имаше — каза Алън.

— Приятелю, ще започнеш с нещо като двеста хиляди долара, нали така? Живей правилно, внимавай в разходите, купи си добри облигации, и ще си наред.