Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

— Може би са останали от войната.

— Може би. Но тогава това изобщо не ми минаваше през главата… След подобни самотни излети обикновено ме пердашеха, макар че нямаха никаква нужда от моята компания. Тези хора не показваха към мен нито състрадание, нито разбиране. Бях им чужда, гледаха на мен като на непозната, но възрастна жена… Имах чувството, че никога не са били деца, че изобщо не знаят какво е това да си малък човек…

— Юкио — промълви той, наведе се и нежно я целуна.

Устните им се разделиха и тя продължи разказа си:

— Долу в ниското имаше една гъста бамбукова горичка. Открих я случайно, както си се скитах през един от онези безкрайни следобеди. Нощем често се измъквах навън, тъй като мракът в къщата ме плашеше и не можех да спя. Така беше станало и през онази нощ. Цял ден се скитах и когато стигнах горичката, клепачите ми вече лепнеха за сън. Край нея ромолеше поточе, студената му вода беше кристалночиста… Имах чувството, че съм в храм, стройните стебла на бамбука се извисяваха над главата ми като колони. Нощем острите им връхчета скриваха от погледа червения диск на луната, щурците пееха като луди… — Топлото й тяло се намести в близост до неговото, мускулите му леко потръпнаха. — Това беше единственото място, което можех да нарека свое. То беше моето скривалище от света, там за пръв път познах секса. — Прилепено до неговото, голото й тяло потръпна. — Заведох там едно момче, живееше в близката ферма. На него също му беше за първи път, сигурна съм в това… Беше гледал как го правят говедата и не беше особено добър… Беше много нервен и си въобразяваше, че трябва да го прави като жребците. В крайна сметка ме оля цялата…

— На Запад казват „изпразвам се“, а тук, кой знае защо — „изливам се“ — отбеляза Никълъс. — Точно противоположното, нали?

— И при смъртта е същото — прошепна тя. — Чувала съм, че европейците не могат да вникнат в смисъла на сепуку, нали? Когато решат да отнемат живота си, те не търсят начина вътре в себе си, а предпочитат външната изява — например да скочат от някой покрив…

— Или да пръснат главата на някой нещастник, преди да насочат дулото към себе си — добави Никълъс.

— Странно, нали? — засмя се тя. — Вероятно го правят, защото са варвари. — После тялото й отново потръпна.

— Хайде да не говорим за смъртта — прегърна я той.

— Добре, няма — прошепна тя, ръката й се спусна към слабините му и нежно започна да го гали.

— Само това ли ти е в главата? — дрезгаво попита той.

— Само това имам — прошепна тя и възбудено простена.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3770

Сканиране: Диан Жон, 2010

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2010

Издание:

Ерик Ван Лустбадер. Нинджа. Част 1

Американска, първо издание

Превод: Веселен Лаптев

Редактор: Константин Бижинов

ИК „Гарант 21“ — София, 1992 г.

ISBN: 954-8009-19-6

Националният празник на САЩ. — Б.ред.

Федерална територия, не влизаща в нито един от щатите, върху която е разположена столицата Вашингтон. — Б.ред.

Открита през 1799 г. каменна плоча край едноименния град, върху която за пръв път се намират паралелни надписи на старогръцки и древноегипетско писмо, позволили по-късното дешифриране на езика на древните египтяни. — Б.пр.

ДАР („Дъщери на американската революция“) — широко разпространено американско феминистко движение. — Б.пр.

Във Форт Нокс се пази по-голямата част от златния резерв на САЩ. — Б.ред.

Диалекти на китайския език. — Б.ред.

Тук в смисъл на „истински китаец“. — Б.ред.

Еквивалент на мафията в Япония. — Б.ред.