Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

Той протегна ръка и посочи на Никълъс къде да седне.

— Ти измина дълъг път. Техниката ти е безупречна, способността ти да възприемаш — неизтощима. Но аз вече зная, че тук няма какво повече да научиш. Остава ти едно-единствено препятствие, но то е най-трудното. Ще ти призная, че повечето ученици, успели да стигнат твоето ниво, си остават на него.

— Сега трябва да откриеш това препятствие, Никълъс. Да го откриеш вътре в себе си и да го преодолееш. Аз вече не съм в състояние нито да ти помагам, нито да те насочвам. Това препятствие или е вътре в теб, или просто го няма.

— Това означава ли, че искате да напусна школата? — попита Никълъс, внезапно открил, че му е трудно да преглъща.

— Нищо подобно — поклати глава Канзацу. — Можеш да останеш тук докогато пожелаеш.

Усещайки, че е пропуснал нещо важно, Никълъс трескаво запрехвърля в ума си току-що проведения разговор. Канзацу съвсем не изглеждаше разочарован от него — напротив, в думите му се долавяше вълнение, дори възхищение. Разсъждавай, заповяда си той. Открий какво си пропуснал!

— Вместо урок ще те помоля за една демонстрация пред групата — изправи се Канзацу и го погледна от горе на долу. — Хайде, ела.

Той отиде в средата на салона и плесна с ръце. Всички звуци и движения моментално се прекратиха, главите на ученици и преподаватели се извърнаха към него в очакване.

Канзацу подбра четирима от последния клас на школата, небрежно и сякаш случайно. Но всички бяха едри и здрави момчета, значително по-големи от Никълъс, После се обърна към него и кимна с глава. Никълъс застана до него с бокен в ръка.

— Моля ви, заобиколете Никълъс — рече той и младежите се подчиниха. После кимна на един сенсей и той с поклон му подаде своя бокен. Майсторът го пое, подаде го на Никълъс и прошепна в ухото му: — Сега ще видим доколко си усвоил Нитен, школата на Мусаши.

Отдръпна се и остави Никълъс в кръга на младежите, стиснали по един бокен в ръцете си. Противниците му имаха само по едно оръжие, но всички бяха в школата далеч по-дълго от него.

Около него се спусна мрак, който го обви като плътна завеса. До слуха му достигаше тихото потупване на боси крака върху лъскавите дъски, имаше чувството, че е слънце, около което се въртят четири блестящи луни.

Водно конче.

Позиция на тай сабаки, серия от кръгообразни движения с оръжието, създадени в школата на Мусаши „Две небеса“.

Безброй пъти беше наблюдавал съвършеното изпълнение на тази позиция от Канзацу, беше чел всичко за нея в записките, които му беше дал сенсеят. Дори беше опитвал отделни елементи от нея, но никога не беше я използвал в истинска битка.

Трябва да позволи на стратегията на противника да определи първите му движения, защото само при отблъскването на атаките им можеше да използва успешно тай сабаки, а единствено тай сабаки можеше да му донесе победата над четирима опитни противници.

Двама от тях пристъпиха напред, вдигнали своите бокени над главите си по традиционния за кенджуцу начин — с две ръце и високо горе. Надавайки пронизителни викове, те едновременно го нападнаха.

Позиция „обърната пеперуда“. Тялото му се изви като дъга, оръжието в дясната му ръка изсвистя във въздуха и се стовари върху бедрата на единия нападател. Едновременно с това другото оръжие си вдигна нагоре, а тялото му продължи въртеливото си движение. Върхът на бокена се стрелна във въздуха и докосна гърлото на втория нападател. Двамата се тръшнаха на пода, но мястото им моментално бе заето от втората двойка. В съзнанието му се мярна мисълта да използва позицията „водно колело“, но стойката на нападателите го принуди само да направи лъжливо движение към нея, а после да прибегне до съвсем друг прийом.

Продължавайки да се върти около собствената си ос, той се стрелна между тях с все така извит като дъга гръб, десният му бокен прободе младежа, който го нападаше отляво, а оръжието в лявата му ръка описа къс полукръг и се стовари върху последния нападател, почти незабележимо, но със страшна сила. Беше изпълнил позицията „двойно пресичане“ — един от най-трудните елементи на тай сабаки.

После остана неподвижен на мястото си. Върховете на вдигнатите бокени в ръцете му леко потрепваха, сякаш изведнъж бяха оживели и с нетърпение очакваха новата битка.

— Сайго — извика зад гърба му Канзацу. Четиримата младежи се оттеглиха и мястото им зае Сайго. Напоследък все по-рядко идваше в залата и Никълъс не знаеше към коя школа на практика принадлежи. Всъщност никой от учениците не знаеше. Никълъс беше сигурен в едно — тази школа не е в района на Токио.