Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

Май играх и изгубих, помисли си той. Лисицата успя да ме надхитри. Но все още не всичко е загубено, не може да е загубено!

Идеята започна да се оформя у него един ден след като Сацугай беше арестуван от военната полицая, през 1946 година. Полковникът не можеше да му помогне, тъй като Сацугай беше добре познат сред японските политически среди като краен реакционер и шеф на един от най-могъщите конгломерати в дзайбацу. Неизбежно беше да попадне под подозрение, а впоследствие и арестуван като военнопрестъпник.

Итами понесе стоически срама, така понасяше всичко в своя живот. Но Чонг изпадна в истерия. През онази нощ тя молеше със сълзи на очи полковника да стори нещо. Той заемаше висок пост в администрацията на окупационните власти и беше личен съветник на генерал Макартър. Не може да няма начин — все ще измисли как да помогне на Сацугай!

— Мила моя — беше и казал той. — Нещата не са толкова прости, живеем в бурни времена. Освен това Сацугай може би наистина е сторил това, в което го обвиняват.

Това възпламени Чонг още повече.

— Няма значение — твърдо отсече тя. — Той е част от семейството ни!

— Искаш да кажеш, че по тази причина не може да бъде престъпник?

— Да.

— Скъпа, говориш глупости!

— Може би — отвърна сериозно тя и в гласа й се появи онази непоколебима твърдост, която полковникът познаваше отлично. — Въпреки всичко ти имаш задължение към рода и ако има начин да помогнеш на Сацугай, трябва да го направиш! Всеки трябва да изпълнява своя дълг.

Чонг е изключително интелигентна жена, но понякога може да бъде упорита като муле, помисли си полковникът. Знаеше, че няма начин да я откаже от това, което беше намислила, знаеше също така, че у дома няма да настъпи мир, преди да й докаже, че е направил всичко възможно за измъкването на Сацугай.

Беше заспал с тази мисъл в главата, а малко преди разсъмване се събуди с вече очертаваща се в главата му идея.

Вече беше почти сигурен, че има начин да измъкне Сацугай, но планът беше изключително рискован. Не се съмняваше, че ще успее да убеди в идеята си членовете на военния трибунал, въпросът беше дали действително иска да я приложи на практика.

В крайна сметка разбра, че няма кой знае какъв избор. Отдавна чувстваше нестабилността на екипа от съветници, част от който беше и той, а този план можеше да се превърне в нещо като застрахователна полица за бъдещето му.

Знаеше много подробности за миналото на Сацугай, може би повече от самия него. Връзките му с Фукуока бяха твърде очевидни, за да бъдат игнорирани. Гениоша никога не е била поставяна извън закона и по тази причина не беше трудно да се съберат данни за нейната дейност. Полковникът предприе едно тайно пътуване до Кюшю и бързо откри истината — Сацугай беше един от лидерите на Гениоша.

През онези години подобна информация беше нещо страшно. Ако стигнеше до военния трибунал, Сацугай положително щеше да бъде екзекутиран, независимо колко документи е успял да унищожи.

Но полковникът нямаше никакво намерение да споделя това с когото и да било, дори само поради факта, че смъртта на Сацугай не би променила нещата. Организацията просто ще издигне на поста му друг човек и работата ще продължи. А тази работа беше насочена именно срещу онзи курс на демократизация на Япония, на който полковникът беше твърд и безрезервен привърженик. Той искаше да унищожи цялата Гениоша. А ако Сацугай бъде пощаден, той ще се превърне в куче на каишка, чийто край ще бъде в ръцете на полковника.

Рано или късно Сацугай ще го заведе до сърцевината на цялата организация.

Очите на полковника напуснаха мокрото стъкло и се обърнаха към приятно затоплената вътрешност на кабинета. Спря ги върху безстрастните монголски очи на своя събеседник, тренирани съвършено да показват толкова емоции, колкото желае техният собственик.

Колко отдавна беше всичко това, помисли си полковникът. Пуснах го на свобода, но той не ме отведе никъде. Знаел е от самото начало какви са целите ми. Успях да го неутрализирам като действаща фигура, но само толкоз. В душата на полковника се промъкна дълбока тъга. Бил съм глупак да повярвам, че мога да спечеля подобна игра, призна си с горчивина той.

Не беше изненадан, когато откри, че Сацугай искрено го мрази. В крайна сметка двамата са представители на коренно противоположни течения в политическия спектър. И докато полковникът разбираше по-добре от всеки друг европеец в Япония колко е важно да се съхранят традициите на тази страна, без които тя би се разпаднала моментално, той разбираше и друго — традиционализмът, чийто представител беше Сацугай, е нещо ужасно, нещо егоистично и страшно. Защото раждаше не герои, достойни за тази измъчена страна, а престъпници и бандити. Сега, загледан в тези черни безчувствени очи, полковникът изведнъж разбра, че в мозайката е липсвало важно, макар и елементарно за откриване парче. И именно то е ключът към всичко. Преди години се беше убедил, че знае всичко за тайния живот на Сацугай и всичките му действия оттогава насам се базираха на това убеждение. Сега изпита подозрение към него, подозрение и яд, че е позволил да го изиграят. През цялото време си е играл с мен, побесня вътрешно той.