Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

Ясно, сякаш беше вчера, помнеше онази утрин в началото на лятото на 1945 година, когато неговата част: започна атаката си срещу предградията на Сингапур. Разтуриха лагера на разсъмване и поеха бавно на юг, поддържайки постоянна радиовръзка.

Насред джунглата полковникът посегна да попипа успокоителната грапавост на лулата и откри, че я няма на мястото й. Спря на място и внимателно се взря в калната земя наоколо. Видя само коренища, стоножки и други гадинки, паниката бавно го стисна за гърлото. Без да съзнава какво точно прави, той даде заповед за спиране на колоната и за завръщането в базовия лагер. Откри лулата си полузаровена сред боклуци, почисти я и тъкмо се канеше да даде заповед за потегляне, когато по радиото започнаха да идват тревожните съобщения. После земята се разтърси като при земетресение, южно от тях изригна гейзер от пръст и изкоренени дървета, пламна пожар.

Полковникът мълчаливо пое напред, войниците го последваха, внимателно пробивайки си път сред гъсталака. Скоро разбраха какво се е случило — частите, поели преди тях, се бяха натъкнали на умно поставено минно поле. Онези, които не бяха разкъсани от мини, бяха разстреляни от скрити наоколо снайперисти, частта на практика не съществуваше. Полковникът бръкна в джоба си и попипа лулата. Чашката й под разранените му пръсти беше топла. Пъхна автомата под мишница и поведе хората си на запад, през вонящото блато. Едва когато сцената с кървавата баня остана далеч зад гърба му, той издаде заповед отново да поемат на юг. Късно през нощта се натъкнаха на японски лагер, приближавайки го от незащитената страна. Безшумно премахнаха часовите и ги привързаха към околните дървета като безмълвни свидетели. Полковникът изпрати половината от хората си в югоизточна посока, изчака да стане точно четири часа сутринта и заповяда да се открие огън. От дулата на стеновете със съскане започна да излиза олово, скоро те запушиха от интензивната стрелба. Под унищожителния огън намериха смъртта си почти половината от обитателите на лагера. Останалите панически побягнаха, но се насочиха точно там, където ги очакваше засадата. Попаднали под кръстосан огън, те подскачаха като сламени кукли, телата им буквално биваха разкъсвани от английските куршуми.

В друга ситуация полковникът положително би наредил да се пестят мунициите, но не и тогава, през онази валпургиева нощ.

— Сацугай — бавно започна той, изпускайки кръгче ароматичен дим, докато апокалиптичните сцени на войната бавно се оттичаха от съзнанието му. — Вие познавате историята на Япония не по-зле от всеки друг и добре знаете, че комунизмът няма почва в родината ви. Тук традициите са твърде силни, за да бъдат изместени от някаква идеология. Народът ви никога няма да приеме комунизацията независимо под каква форма му се поднася тя.

По лицето на Сацугай се появи хладна усмивка.

— Не е важно какво зная аз, а в какво вярват американците — отвърна той. — Те са наясно по отношение на комунистическата заплаха и знаят, че единствената преграда срещу нея сме ние, хората от дзайбацу. Още през 1947 година вашият Макартър разбра, че либералните реформи тук нямат място.

Очите на полковника заблестяха.

— Всички ние вярвахме в доброто бъдеще на Япония! — отсече той.

— Вярата е за наивните, полковник — твърдо го прекъсна другият. — Реалността трябва да се гледа в очите. Континентът е на един хвърлей място от Фукуока и опасността, която идва оттам, е съвсем реална, мога да ви уверя в това. Комунистите никога няма да прекратят опитите си да се промъкнат тук, да саботират всички начинания на японското правителство. Ето защо ние настояваме за твърда ръка и стриктно спазване на законите. Тук няма място за либерализъм, това вероятно и сам ще признаете…

— Единственото, което виждам, е една страна, разкъсвана от интересите на шепа хора — съвсем както беше през войната — отвърна полковникът.

За миг очите на двамата мъже останаха заковани едни в други, от тях запрехвърчаха искри.

— Ако през 1873 година положението беше такова, каквото е днес, сейканрон никога нямаше да бъдат разбити — тихо рече Сацугай. Имаше предвид предложената от Гениоша военна интервенция в Корея през споменатата година, която, след отхвърлянето й, довела до първото въстание срещу правителството през епохата Мейджи и опит за убийство на Томоми Ивакура.

— Не забравяйте, полковник, че ако сейканрон бяха успели, в Корея нямаше да има никаква война, а комунистите щяха да бъдат изтикани далеч в Манджурия. А сега по всичко личи, — той сви рамене, — че американците просто се прехвърлят от една война на друга, без да мислят много-много за последиците.