Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

— Все още помня какво се случи тогава…

Тя се извърна да го погледне и лунната светлина проблесна в зениците й.

— Какво искаш да кажеш?

— На празненството — смотолеви той, чувствайки се глупак. — Когато танцувахме…

— О, това ли? — засмя се тя. — Бях го забравила.

Настроението му спадна. До този момент живееше с мисълта, че Юкио е тук заради него, но сега изведнъж разбра, че това е пълна глупост. Онова нещо между тях се беше случило преди цели три и половина години. От къде на къде трябва да го помни?

— Сайго беше ли на тренировка? — попита го тя.

— Да. Известно време не идваше, вероятно е сменил школата.

— Може би това обяснява честите му пътувания до Кюшю.

— Кюшю ли? — учудено я погледна той.

Тя кимна.

— Сигурна съм, че е работа на чичо Сацугай. Винаги си шушукат нещо, когато са заедно, а на Сайго едва ли ще му дойде на ум да тръгне сам толкова далеч. Зная само, че това е негова тайна.

— Откъде знаеш?

— Веднъж попитах леля Итами, а тя се направи, че не чува.

— Значи наистина не е важно.

Юкио сви рамене и обви рамене с ръцете си.

— Хайде да влизаме, гладна съм — рече тя.

Никълъс се извини, отиде в стаята си и свали мръсната си роба. Влезе в банята и пусна душа. Някой традиционалист, като леля му Итами например, положително би предпочел ваната, но той не страдаше от подобни предразсъдъци.

Отпусна се с удоволствие под топлите струи и започна да се сапунисва. Мислите му продължаваха да се връщат към тренировъчния салон. След двубоя със Сайго искаше да поговори с Канзацу, но това се оказа невъзможно. Защо не каза за двубоя на Юкио? Имаше пълната възможност за това, тъй като тя сама спомена името на братовчеда. Той сви рамене.

Спря душа, отвори вратата на банята и замръзна на място. Водни капки се стичаха по кожата му и блестяха като скъпоценни камъни на флуоресцентната светлина зад гърба му.

— Много си хубав — прошепна Юкио. Беше съвсем гола, през рамо беше преметнала пухкава хавлия, която не му предложи.

Погледна я в лицето с надеждата да разбере какво мисли. Видя само глад.

Той беше на седемнадесет години, а тя — с две повече.

Хронологически погледнато, разликата им беше нищожна, но той имаше чувството, че е в светлинни години. Въпреки специалната си подготовка и хладния си интелект той изведнъж се почувства дребен и незначителен редом с нея, сякаш тя беше врата към един свят, който не познаваше и за който не беше подготвен.

Тя пристъпи към нето, устните й се разтвориха, от тях се отрониха някакви думи. „Искаш ли това“ или нещо подобно — Никълъс не беше в състояние да го определи точно. С леко издаден напред крак му напомни за собствената му стойка отпреди час, в началото на бойното изпитание.

Нещо дълбоко в съзнанието му сякаш започна да наедрява, усети как започва да отплува нанякъде, прерязало всички земни връзки.

— Ела — дрезгаво прошепна той, протегна ръка и дръпна хавлията от рамото й. Тя падна върху блестящите плочки, ръцете й се повдигнаха към него.

— Юкио! — едва чуто изстенаха устните му. Гърдите й бяха високи и закръглени, с дълги и вече втвърдени зърна. Тясното кръстче и плоският, матово проблясващ корем бавно се долепиха до него. Ръцете й го обвиха, полуотворената й уста се впи в неговата, устните й се откъснаха, спуснаха се надолу по врата му, после отново се изкачиха нагоре. Гърдите й леко потъркаха мокрите му гърди, бързо попивайки влагата, тъмното храстче между бедрата й бавно започна кръгообразни движения срещу тялото му. Устните й доближиха ухото му.

— Пусни водата — прошепнаха те.

Той се изви назад и завъртят крановете, топлата вода плисна и обля краката им. Когато се обърна отново към нея, изведнъж усети, че вече прониква дълбоко в недрата на нейната женственост и простена от удоволствие и изненада. Каква магия стори тази прекрасна жена? Влудяващи тръпки разтърсиха тялото му, той неволно се притисна в нея с цялата си млада мощ. Главата й се отметна назад, мократа й коса се спусна надолу като буен поток, устата й се разкриви в беззвучен вик. Ръцете й се повдигнаха и се впиха здраво в хлъзгавата тръба на душа, краката й се откъснаха от пода и се обвиха около кръста му, тазът й се притисна към него с невероятна сила и започна да прави бавни въртеливи движения. Той се принуди да обвие ръце около кръста й, за да я задържи в това положение, буйните гърчове на младото й стегнато тяло се засилиха — сякаш прекрасен звяр се бореше с нелепата и жестока смърт…