Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

Тялото беше проснато наполовина върху леглото, главата висеше във въздуха, дългите руси коси прикриваха лицето и почти докосваха пода. Беше напълно гримирана, с руж по страните и ярко червило на устните, съвсем гола, ако не се брои златната верижка около кръста й. Други бижута нямаше. Лежеше в лявата част на широкото легло, дясната беше празна, но възглавницата беше в положение, което издаваше, че там е лежал още някой. Чаршафите бяха покрити с петна, все още влажни, но те не бяха от кръв. Под кръста на Анджела Дидион беше подложена малка възглавничка.

Някой я беше обработил здравата. По шията, гърдите и корема й личаха множество бавно потъмняващи белези, гърбът й беше извит сякаш в последен екстаз. Но лицето й беше напълно безизразно, по него нямаше никаква следа от болка, страх или страст.

Всичко би било гротескно при друга жертва, Кроукър се беше нагледал на подобни картини. Но жертвата се казваше Анжела Дидион, една изключителна жена, чиято красота беше по-силна дори от грозната и обезобразяваща смърт. Кроукър съзнаваше, че пред очите му лежи един съвършен представител на човешкия род и изпита съжаление, че това съвършенство е било така безсмислено унищожено. Подобни чувства изпитваше към повечето жертви на насилието, с изключение на мошениците, намерили смъртта поради собствената си алчност. Без тях градът дишаше по-леко.

Откъсна поглед от леглото, заобиколи го и коленичи до черните копринени ресни на килима, почти невидими на фона на тъмносиньото. Допря пръст до тях и леко го повдигна към ноздрите си. Лъхна го едва доловима миризма на парфюм. Стана и се приближи до тоалетката на Анджела Дидион. Огледа гребена и четката за коса от слонова кост, отмести ги настрана заедно с останалите женски дреболии — пудра, различни кремове, и насочи вниманието си към двете шишенца парфюм. Единият беше „Джой“, а другият — „Бал о Версай“. Отвори ги и бавно вдъхна аромата, отделно един от друг. После се приближи до копринената възглавничка и се увери, че от нея се излъчва друг аромат. В тази стая беше присъствала и друга жена — това беше твърдото му заключение.

След много време и изхабени нерви, най-сетне се очерта фигурата на Мати Устата. Именно нейния адрес чакаше с такова нетърпение Кроукър, искаше да разбере и истинското й име. Тя е била любовница на Анджела Дидион, по-точно една от любовниците й. Което не означаваше, че именно тя е извършила убийството. Съдейки по следите от тялото й върху чаршафа, тази жена е прекалено дребна, за да може да нанесе такива ужасни удари. Не са използвани никакви помощни средства, всичко е направено с голи ръце — това беше заключението на съдебния лекар. Което означава, че убиецът има силно и здраво тяло — нещо, което личеше особено ясно по някои от нанесените рани.

Не, тази жена не е убиецът, но тя без съмнение е присъствала на престъплението — Кроукър беше твърдо убеден в това. Видяла е всичко и сега се крие, полумъртва от страх. Никой не може да я открие. Никой, с изключение на него.

Хайде, Мати, изплюй камъчето! Ръката му върху масичката трепереше и той се втренчи учудено в нея, сякаш принадлежеше на друг човек. Знаеше, че страшно много иска да се разреши този случай. Много повече от всички убийства в кариерата му, взети заедно. Най-лошото в тази история беше, че той знаеше кой точно е убил Анжела Дидион. Знаеше го така, както знаеше собственото си име. Но без показанията на свидетелката всичко оставаше в сферата на предположенията и Макейб нямаше да си мръдне пръста, камо ли да издаде заповед за арестуване. Господи, как мразеше да зависи толкова силно от друг! Но в продължение на цели седем години беше създавал Мати Устата и сега настъпваше времето да получи своите дивиденти. Ако успее… Не, по-скоро когато успее! Трябва да бъде оптимист, просто трябва!

В крайна сметка мислите му отново се насочиха към нинджата. Случаят си оставаше все така заплетен, а от дълъг опит Кроукър знаеше, че подобно състояние е изключително опасно. След като няма за какво да се залови, положението е извън контрол и това означава, че всеки момент още някой невинен може да пострада.

На всичкото отгоре му се стовари и този проблем с Никълъс Линеър. Инстинктивно усещаше, че Винсънт е прав и Линеър му е силно обиден. Беше глупаво да му казва подобно нещо — разбра го още в мига, в който думите излетяха от устните му. Сега вече разбираше, че именно Линеър може да се окаже ключът за решаване на загадката. „Той знае за нинджите повече от всеки друг, независимо дали се намира в Япония или извън нея, беше му казал Винсънт малко преди да си тръгне. Доверете му се, той знае какво говори.“ Да, ама се е хванал да работи за онзи мръсник Томкин, ядосано си помисли Кроукър. Изпита моментно желание да се оттегли и да гледа отстрани какво ще стане. Може би и Томкин ще отиде по дяволите! Не, не трябва да става така! После се сети за четирите убийства до този момент. Ако нинджата действително преследва Томкин, защо му е да убива четирима души, които нито са го познавали, нито са имали някаква връзка с него? Никой нямаше отговор за този въпрос, още по-малко пък някой от полицията. Значи отново опира до Линеър, само той може да му даде някаква достоверна информация.