Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

Никълъс направи опит да заеме позицията „въздух — вода“, за да излезе от блокажа, но Сайго, това и чакал, незабавно контрира с „шиме ваза“ — задушаване с три пръста, и успя да го хване неподготвен. Никълъс го блокира с къс поради липса на пространство удар в черния дроб, който обаче се оказа достатъчен. През цялото време на борбата Том свойски се опираше върху сплетените им тела, бавно засъхващата му кръв оплеска лицата и ръцете им.

Мускулите им се издуваха като парни машини, кожата им блестеше от пот и изхвръкнали до скъсване вени. Запъхтяното им дишане се смесваше в горещото тясно пространство, очите им бяха на сантиметри едни от други, В момента не бяха в състояние да произнесат дори една свързана дума, омразата ги караше да съскат един срещу друг на онзи елементарен език, който са използвали преди хилядолетия праотците на човека.

Върхът на острието сочеше навън и Никълъс използва ъгъла, за да отметне назад китката на Сайго. Но той не беше „канаку на нинджа“, не владееше способностите „копо“. Сайго обаче беше всичко това и знаеше как да се справи с тази хватка. Вдигна нагоре дясното си коляно и започна да го придвижва едновременно с дясната си ръка. Кое от двете движения беше измамно? А може би и двете?

Кратък миг на нерешителност, но съвсем достатъчен за Сайго да освободи лявата си ръка. Върхът на острието светкавично се стрелна към лицето на Никълъс, той завъртя китката си и отблъсна дръжката с най-, външната й кост, острието се плъзна встрани.

Сърцата им бяха изпълнени с желание за разруха, умовете им — с дълго сдържаното желание за мъст. Тези две всепоглъщащи емоции най-сетне се бяха отприщили, подсилени още повече от адреналина и „хоинги“ — онзи въображаем духовен юмрук, създаден в школите след дълги години упорита работа и тежки изпитания на волята.

Никълъс използва удар с разпорени пръсти в сърдечната област, за да получи предимство. Изненадан, Сайго се дръпна назад и се опита да го удари с юмрук в слепоочието. В следващия миг се претърколи през дупката в предното стъкло, Никълъс излетя след него, хлъзна се по капака на лимузината и падна на тротоара.

Сайго се беше изправил до електрическия стълб, ножницата на катаната му отхвръкна встрани, ръцете му я стискаха за дръжката в изходна позиция за бой. Не беше нужно да извика името на Никълъс, който вече го беше зърнал и се извръщаше с лице към него.

С периферното си зрение видя рязко спрялата на платното кола и изскочилата от нея висока фигура на Кроукър. Без да извръща глава, той рязко извика:

— Не се приближавай! Иди да видиш Томкин, той е отзад в колата!

После започна да се приближава към Сайго.

Когато човек е нинджа, той вижда не само с очите си. С помощта на харагей той е способен да вижда с цялото си тяло. Така, придвижвайки се по посока на врага си, Никълъс видях цялото си тяло как пръстите му се свиват по характерен начин и реагира светкавично.

Прибягвайки до движението „иай“, той вдигна нагоре катаната си и отби два шакена, които Сайго насочи към гърдите му, почти без да се помръдва. Те избръмчаха като разсърдени оси, изтропаха по тухлените стъпала между двамата и изчезнаха в бездната на подземния проход, който водеше към небостъргача.

Катаните звънко се срещнаха над главите им — и двамата прибягнаха до мощния удар „огън и камък“, от който телата им се разтърсиха. Само великолепно закалената японска стомана беше в състояние да издържи на такъв удар.

Сайго изглеждаше напълно побеснял. Зениците му бяха толкова разширени, че очите му изглеждаха напълно черни. Бяха толкова неестествени, от тях се излъчваше такава сила на духа, че дори Кроукър замръзна на място и гледаше като омагьосан.

Сайго нападна светкавично и мощно. Действително е обладан от неизтощима енергия, мярна се в съзнанието на Никълъс. Почувства, че го обгръща нещо като магнитна буря, завърта го в ледената си вихрушка; заплашва напълно да го дезориентира. Неволно отстъпи пред тази вихрушка.

Устните на Сайго леко се движеха, цялото му лице издаваше наличието на стимуланти в кръвта му. Колко е дрогиран, запита се Никълъс, как бих могъл да се възползвам от това?

Един от ударите на противника го хвана почти неподготвен, избягна го с цената на крайни усилия и тръсна глава. Ръцете му изведнъж натежаха, клепачите му потрепнаха. Сайго забеляза това и върху лицето му се появи вълча усмивка.

Никълъс отстъпи назад и усети течаща вода под краката си. Беше навлязъл в изкуственото езеро край сградата, което завършваше с малък водопад. Но как се озова тук? Нали допреди миг водопадът беше насреща, а не зад гърба му?