Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

Дълго никой не проговори. Тишината беше всепоглъщаща и абсолютна, някак неестествена за голям град. Външният свят престана да съществува. Тук те бяха запечатани в изграден от собствените им ръце свят на жестоко насилие, в нето не действаха общовалидните човешки закони. Сред призрачните коридори на тази модерна Хеопсова пирамида бродеха кръвожадни богове, годините се отронваха от ствола на времето като изсъхнали листа под порива на есенен вятър…

Идва, мислеше си Никълъс. Най-сетне идва.

Родено от пепелта — „огромното кръгло огледало на мъдростта“, каквото представляваше Земята според учението „Ака и Нинджуцу“, му даваше сила и увереност; устните му безмълвно зашепнаха „шу жи“ — заклинанието от чудотворни слова, което подготвяше нинджата за кървавата битка на живот и смърт.

Слухът му долови едва чут звук, по-скоро леко раздвижване на въздуха и той разбра, че Сайго е вече тук. Това беше най-необичайният звук на света и той без колебание изтегли катаната си от ножницата.

Кроукър, мръсно копеле, стой настрана, простена съзнанието на Никълъс. Предупреден си! Всичко ще бъде решено между мен и Сайго, господ да е на помощ на онзи, който посмее да се намеси!

Движение по пода. Никой не го долови, освен Никълъс. Харагей. Усещаше присъствието на всеки притежател на подобна дарба. Като протегнат в мрака пръст, сетивата му опипваха приближаването на врага. Беше облечен в тънка риза от черна коприна и леки памучни панталони. Хвана с две ръце катаната и зае позицията „хапо бираки“, означаваща „обърнат към осемте посоки на света“. Тази техника е била открита от Миямото Мусаши преди повече от три века и изключваше възможността от изненадващо нападение. Доказала своята надеждност далеч преди да се е родил…

Тялото му сякаш се зареди с хиляди волтове. Нощта започна да пулсира със собствен ритъм и по своя воля, насочила се към непредвидимата съдба.

Околните предмети заеха строго определени места, размерите им бяха ясни и недвусмислени — височина, широчина, дълбочина, сглобки, материал… Светът се превърна в редица от строго ограничени пространства, в които щеше да завърши танцът на смъртта, започнал преди толкова много години.

Помръдна сянка и Никълъс разбра, че Сайго е в тясното коридорче. Той се хвърли напред с високо вдигната над главата катана, в гърлото му заклокочи надигащ се вик.

Ноздрите му се разшириха и потръпнаха, още във въздуха тялото му се изви и претърколи през глава, рязко сменяйки посоката на движението си. Долови миризмата още преди да чуе мекото потропване от търкалянето по пода.

Вратата на банята беше отворена и той мигновено се възползва от това. Блясък почти нямаше, но усилена от затвореното пространство, взривната вълна беше страхотна. В последния момент усети, че Томкин е скочил на крака и се обръща.

Сайго вече беше вътре, придвижваше се с невероятна скорост, използвайки като щит взривната вълна. Насочи се право към Томкин.

— Махай се! — изкрещя Томкин и вдигна ръце пред лицето си. Едва сега си даде сметка, че може да бъде убит по десет различни начина, преди изобщо да успее да измъкне пистолета си. — Ето го там! — Ръката му френетично замаха в посоката, в която преди миг се намираше Никълъс.

Сайго не каза нищо, но очите му блеснаха с такава хладна ярост, че тялото на Томкин се разтърси от тръпка на ужас. За пръв път в живота си почувства страхотната неизбежност на връхлитащата смърт. Вече съм мъртъв, помисли си той, видял нечовешкото изражение върху лицето на Сайго. Ако беше вярващ, несъмнено би решил, че самият Луцифер е пристигнал от ада да го съсече на парчета. Стоманените куки в края на високо вдигнатата черна ръка хладно проблясваха, после се стрелнаха към незащитените му гърди, в които вече гореше хладен огън…

После, в миг по-кратък от помръдване на клепач, нинджата отхвръкна встрани към прозореца.

С приведено към пода дясно рамо и с катана в ръце, Никълъс леко подскочи по посока на търкалящото се тяло.

Сайго направи няколко кълба напред, в следващата секунда беше на крака, катаната проблесна в лявата му ръка, а дясната рязко замахна.

Никълъс се приведе и отскочи встрани с едно-единствено неуловимо движение. Във въздуха проблесна топче с големината на грахово зърно и тупна на пода пред бюрото. В момента на хвърлянето му Сайго все още не беше възстановил напълно своето равновесие и това беше причината, поради която топчето само се чукна в ръба на бюрото и се върна обратно.