Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Меката трева замести татамито по великолепен начин. Мракът, прокрадващ се между върховете на дърветата, бавно започна да ги обгръща. Тъмният му плащ нежно се люшна над главите им — две необичайни нощни животни в тихата гора. Но те се чувстваха у дома си, черната нощ бе тяхната стихия. Далечният блясък на звездите караше лицата им да светят със студена, едва доловимо фосфоресцираща светлина.

— Щях да те разкрия дори и без татуировките — каза той.

— Никой, освен теб не би разбрал скритото им значение — кимна леко тя.

— Да — въздъхна той. — Зная легендата за Хсинг, който бил в състояние да променя външния вид на хората, да създава „акума“ 16 16 Зъл дух, демон. — Б.пр. с помощта на „яхо“.

— И си й повярвал, така ли? — засмя се тя.

— Аз вярвам в кужи кири, вярвам в кобудера и ву-шинг — отвърна той. — Познавах някога един „махьо-дзукай“ 17 17 Митичен магьосник, вълшебник. — Б.пр. … — Последните думи произнесе с възходяща интонация, от тях тя разбра, че още не е свършил: — И ти си го познавала, Акико-сан. Името му е Сайго…

Беше извадил ключа от джоба си и й го подаваше. Беше убеден, че тя го поема, но не е сигурна дали да го използва. Затова продължи:

— Сега зная истината. Твоите дракони-близнаци ми говорят с огнения си език. Преди да бъде убит от своите ревниви сънародници, Хсинг успял да увековечи своя „акума“. Той е бил сенсей в множество области, между които е било и татуирането.

— Сторил това, за да бележи завинаги своя възпитаник, за да бъдат навеки свързани от колелото на общата карма. Поне така гласи легендата…

— И ти, Акико-сан, си имала свой сенсей, който те е белязал със забележително майсторство. Така е, нали? Не мога да си представя, че си решила да се татуираш при някой обикновен уличен занаятчия… — Разбира се, можеше да отиде още по-далеч и да спомене дори името на Кийоки. Но това би означавало да й даде огромно предимство.

— Значи знаеш за ву-шинг — промълви тя и леко кимна с глава. Най-сетне се възползва от ключа, който й подаде. — Вероятно ще ми олекне при мисълта, че и някой друг знае… Особено когато този друг си ти… — Но вътре в душата й се надигаше смут. Амида! Това не може да е истина! Гледам го и усещам как все повече го обичам. Любовта ми е толкова силна, че трябва да стисна с всичка сила своята дългогодишна омраза, да я стискам с побелели от напрежение пръсти, за да не й позволя да отлети! Трябва да се концентрирам до крайност, иначе тя ще изтече между пръстите ми като сух пясък!

— „Акумата“ на Хсинг е имала едно-единствено предназначение — промълви тя. — Да изпълни едно обещание, да реализира едно отмъщение, чакало стотици години. Фамилното ми име не е Офуда…

— Не е — прекъсна я умишлено Никълъс. — То е Сато. А твоят съпруг Сато-сан е мъртъв…

— Така си помислих и аз — леко склони глава тя, очите й проблеснаха на светлината на звездите. — За което съжалявам. Но съжалявам само защото не аз бях тази, която го е лишила от живот, прибягвайки до четвъртата степен на „ву-шинг“.

— Кунг — изрече Никълъс, използвайки китайската дума за „палат“ — наказанието на евнусите. — Първо щеше да го кастрираш, а след това да го убиеш, нали?

— Точно това заслужаваше! — злобно просъска тя. — И не само той, но и приятелчето му Танцан Нанги! Той тепърва ще тръпне от ужас пред моята мощ! Именно той и Сато са виновни за смъртта на истинския ми баща — Хироши Шимада!

— Заместник-министърът Шимада бил твой баща? — искрено се изненада Никълъс. Много добре познаваше това име, тъй като Шимада беше един от хората, с които се беше заел баща му в следвоенните години. — Доколкото знам, той е имал само двама сина!

— Майка ми е била негова любовница — с нескрита гордост отвърна Акико. — Била е „таю оиран“ в Йошивара. Най-добрата в цялото заведение!

— Шимада си направи сепуку, стана огромен скандал и…

— Всичко беше организирано от Нанги, Сато и техния духовен наставник Макита!

Никълъс знаеше, че това не е вярно, тъй като доказателствата за злоупотребите на Шимада са били многобройни и неподлежащи на съмнение.

— Те са изфабрикували купища лъжи, полуистини и инсинуации — продължи с разкривено от гняв лице Акико. — Които са били повече от достатъчни в атмосферата на психоза, властвала в Япония след края на войната! — Никълъс усети как душата й се стяга за решителния удар. — А твоят баща — полковник Денис Линеър, е настоял всички тези скалъпени обвинения да станат обществено достояние! През цялото време е искал да отстрани баща ми от пътя си, тъй като той е бил единствената преграда пред пълния му контрол върху МТИ от страна на окупационните власти!