Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Джъстин го попита за Никълъс и Алонг объркано замълча. Безпогрешно доловил вълнението в гласа й, той не смееше да й каже, че няма никаква представа за местонахождението на своя шеф. Вместо това предпочете да я увери, че скоро ще го открие и отново ще й позвъни. Когато линията прекъсна, Алонг веднага набра номера на Сато. Не, там все още не бяха се свързали с господин Линеър. Желае ли господин Алонг да го свържат с Нанги-сан?

Алонг за пръв път чу, че Танцан Нанги се е върнал от Хонконг.

— Да, свържете ме, ако обичате — каза в слушалката той. После съобщи на Нанги за появата на Джъстин в Токио.

Нанги остави слушалката и излезе иззад бюрото си. Кацнал едва преди час на родна земя, той все още беше зает с мисли за хонконгските си операции. Непредвидимият Чу и неговият баща-дракон не излизаха от главата му, но още по-натрапчиви бяха мислите за триадата Грийн Панг. До края на месеца тя щеше да нахлуе в сградата на търговската компания „Сун Ва“ на улица „Тай Пингшан“. Ще има насилие, ще се пролее кръв. Вероятно и кръвта на самия господин Лю, която нищо чудно да се смеси с кръвта на младата и пищна госпожица, известна с прякора Сочната Пиен.

Изходът от тази операция нямаше нищо общо с Нанги, тя си беше изцяло дело на мафията и част от постоянната й война за завладяване на нови сфери на влияние. Поне така щяха да я представят вестниците. Нищо необикновено, подобни неща бяха ежедневие за кралската колония. Ло Хван вероятно също ще се примири. Карма. Може би съжалява, че не се е посъветвал с някой гадател преди срещата си с Нанги.

Всъщност операцията беше уговорена между Нанги и Непредвидимия Чу още преди разговора в Оушън парк. Това беше смисълът на натиска върху патриотичните чувства на Третия братовчед Ток. Нанги спази уговорката с Ло Хван и след три седмици нямаше да има дори следа от дезинформационната връзка с Редмън.

Но не му било писано да се наслаждава дълго на своето задоволство. На вратата се почука и на прага застана Кей Хагура, един от вицепрезидентите на Сеичи.

— Влезте, Хагура-сан — любезно го покани Нанги, не пропуснал да отбележи загриженото лице на вицепрезидента. Може би има нужда от малко отпуск, който да прекара със семейството си, помисли Нанги. Това е най-добрият начин за почивка за всеки японец.

— Моля да ме извините за безпокойството, Нанги-сан — поклони се Хагура. Лицето му беше бледо и уморено, зад гърба му, отвъд плътно затворената врата, се разнасяше необичаен шум.

— Влезте, влезте, Хагура-сан — повтори Нанги със зле прикрито раздразнение. — С какво мога да ви помогна?

Очите на Хагура останаха вперени в пода.

— Току-що получихме съобщение от нашия клон в Хокайдо — промълви той. — Станала е… станала е катастрофа… Никой не може да каже със сигурност…

Нанги се приведе напред, сърцето заблъска в гърдите му.

— Каква катастрофа, Хагура-сан? С кого, с какво?

— Страхувам се, че е със Сато-сан… — промълви Хагура с внезапно одрезгавял глас. Сякаш току-що бе пипнал силен ларингит. — Автомобилна катастрофа, макар още нищо да не е напълно ясно…

— А Сато-сан? — остро попита Нанги. — Какво е неговото състояние?

— Никой не е имал никакъв шанс — промълви Хагура, не искаше да споменава на глас ужасната дума, сякаш това би променило жестоката истина и би я превърнало само в неясно предположение.

— Хагура-сан! — извика Нанги.

Вицепрезидентът затвори очи и с мъка произнесе неизбежните думи:

— Сато-сан е мъртъв.

Нанги направи всичко възможно да прикрие шока си. Сега беше времето да покаже твърдост и достойнство. Този „кобун“ е устроен като древното общество — всички самураи са безрезервно предани на своя шогун и вървят напред, само напред. Отстъплението е непознато, забранено е дори колебанието. А и „Тенчи“ не може да чака.

— Благодаря, Хагура-сан — промълви през стиснати зъби той. — Давам си сметка за болката ви и ценя вашата деликатност.

Хагура дълбоко се поклони.

— Това беше мой дълг, Нанги-сан.

Беше дълбоко впечатлен от могъщото „ва“ на Нанги-сан, което въпреки внезапността на страшната новина продължаваше да излъчва своята хипнотизираща хармония. Това негово поведение щеше да стане известно на всички служители, проявата на героизъм и желязна непоколебимост положително ще спомогнат за преодоляване на шока им от неочакваната кончина на Сеичи Сато.

Останал сам в кабинета си, Нанги рухна. Очите му плувнаха в сълзи, железен юмрук застана в гърлото му и му пречеше да диша. Отправи поглед към широките панорамни прозорци и се замисли.