Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Таня завъртя стартера и се отдалечи. Мина през Средния тунел, прекоси центъра и пое към летище „Кенеди“ по магистралата „Лонг Айлънд“.

С усилие на волята си наложи да не мисли за това, което не бе успяла да свърши тук. Даде газ и се включи в лявата лента. Но само на километър по-нататък бе принудена да намали, тъй като отпред се очертаваше ново задръстване. Наложи си търпение и се зае да обмисля следващите си ходове.

Пронизващият лъч светлина го дразнеше, принуждаваше мозъкът му да реагира в странен, глухо ечащ ритъм — дум-дам, дум-дам…

Всичко останало беше потънало в млечнобялата мъгла на „гецумей но мичи“, обикновено тиха и напълно спокойна. Но този лъч… Дум-дам, дум-дам…

Направи опит да не мисли за нищо… Поне това би трябвало да е лесно. Не успя. Напразно се опитваше да открие Нищото. В момента, в който виждаше пътеката към него, на нея се изпречваше пронизителният лъч светлина. Понечи да го отстрани, прибягвайки до „киай“, но лъчът продължаваше да пронизва мозъка му като електрически шок. Не можеше да разсъждава, да се концентрира, да се вглъби в себе си. Ех, ако можеше да се добере до своята катана! Но вече не помнеше дори къде е скрита тя.

Дум-дам, дум-дам, дум!

— Ис хьогай… — промърмори Никълъс, разпънат и потен, здраво прикован за дървеното скеле на Проторов.

— Какво, по дяволите, беше това? — поиска да разбере Проторов. — Котен?

— „За цял живот“ — мрачно преведе борецът. — Струва ми се, че това е име на самурайска катана… — Нямаше настроение, защото цялата работа му се струваше губене на време. Искаше му се да го оставят насаме с Никълъс Линеър, дори само за пет минути. — Макар да не разбирам какво общо със самурайското оръжие може да има един нинджа.

— За неговата сабя ли става въпрос? — попита Проторов, не пропускащ нито една подробност. — Русилов, конфискувахте ли нещо подобно от него?

— Не, сър.

— А видяхте ли катаната?

— Не, сър.

Проторов отново насочи вниманието си към клиента.

— Къде е вашата катана, Никълъс? — попита със съвсем различен тон той. — Къде е „Ис хьогай“?

Дум-дам, Дум-дам…

Лъчът отказваше да напусне зениците му, остря нокти се впиваха в мозъка му.

— Ми… Минералният извор…

— Това не е хубаво — обади се Котен. — Самурайската сабя е като подписа на своя собственик. Не трябва да позволим на никого да я открие и да започне да задава въпроси.

Проторов изрази съгласието си е кратко кимване на глава.

— Иди да я донесеш, Котен — нареди той.

— Има опасност да я докопа — мрачно го предупреди борецът.

— Това ще бъде без значение — отвърна Проторов, преценявайки внимателно възможностите. — Я кажи, той левак ли е или десняк?

— Котен се приближи до Никълъс и внимателно разгледа мазол сетите му длани.

— Бих казал, че е десняк — обяви заключението си той.

— Тогава счупи първите три пръста на дясната му ръка.

Котен се подчини с нескрито удоволствие. Нежно и почти влюбено той протегна ръка и хвана показалеца на Никълъс. Освободи го от превръзката и рязко го завъртя встрани. Никълъс простена и тялото му се разтърси от болка. Пот изби по лицето му, ситните капчици се затъркаляха надолу — сякаш бе плувец, току-що напуснал басейна.

Котен повтори още два пъти тази операция, още два пъти Никълъс изстена и тялото му се сгърчи от болка. Целият беше мокър, главата му безсилно се люшна, брадичката му опря в гърдите, които бурно се повдигаха и отпущаха. Докторът пристъпи напред да провери пулса и кръвното му налягане.

— Сега тръгвай да изпълниш заповедта — рече Проторов и хвърли кос поглед към Котен. — Така ще ни спестиш доста неприятности, а единственото, което той ще може да направи, е да гледа с копнеж своето оръжие.

Котен излезе, а Проторов извади снопчето документи, което агентът му беше отмъкнал от риуто „Теншин Шоден Катори“. Очите му се спряха върху десницата на Никълъс, увиснала на превръзките на двата пръста и китката. Счупените пръсти се бяха подули като кренвирши, месото им бързо потъмняваше.

— Как ще му се отрази болката? — обърна се към доктора той.

— Би трябвало да го посъбуди.

— А ще пречи ли на умствената му дейност?

— Едва ли. Всъщност не. Особено за човек като него.

Проторов кимна, протегна ръка, и сграбчи мократа коса на пленника. Дръпна рязко нагоре и стовари няколко силни плесника върху лицето му. Клепачите потрепнаха и леко се разтвориха. Миг по-късно пред замаяните очи на Никълъс се появи първата страница на секретния документ.