Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Това беше всичко, което се изтръгна от обърканото му съзнание, гласът му изведнъж се загуби и заприлича на шумоленето на сухи листа. Ами ако казва истината? В паметта му пробягаха дългите месеци нелегален живот, постоянният страх да не бъде разкрит. Беше зачеркнат от списъците на Градската полиция на Ню Йорк, беше престанал да съществува за хората, ако не се брои появата му във Флорида под името Текс Бристъл. Беше се превърнал в лъжец и крадец, беше престъпвал законите, които някога, преди много години, беше дал клетва да пази и защитава. Какво се беше случило с него? Каква лудост го беше обзела? Имаше чувството, че е бил жертва на дълга и мъчителна маларична треска и едва сега се пробужда. През цялото това време беше действал с твърдото убеждение, че Анжела Дидион е била убита хладнокръвно от Рафаел Томкин. Беше вярвал в това с цялата си душа, всички факти го потвърждаваха. Но сега тези факти бягаха от него като малки рибки в морето, изплъзваха се между пръстите му, пречеха му да възвърне увереността си, отказваха да уличат в грешка Аликс Логан.

— Такава е истината — подсмръкна Аликс, без да обръща внимание на възклицанието му. — Томкин допусна грешката да разкаже на Анжела за връзката си с Минк. А онази мръсница имаше памет на компютър и беше запомнила всичко, абсолютно всичко! Винаги действаше по този начин, така получаваше всичко от хората край себе си! Никога не забравяше тайните им!

— После, естествено, дойде денят, в който тя му хвърли всичко в лицето. Не зная защо го е сторила. Може би е искала Томкин да й купи нов брилянт, може би той не се е държал достатъчно покорно и предано, може би е било и точно обратното. С човек като Анжела никой не можеше да бъде сигурен…

— Както и да е… Тя беше от хората, които не пропускат да забележат предимствата си. А по отношение на Томкин предимството й беше съвсем очевидно. Поискала е от него нещо, което той не е бил склонен да направи. Тогава го е заплашила, че вестниците ще научат тайната му. За нея това винаги е било СНД 15 15 Стандартен начин на действие — Б.пр. .

— Но според мен този път тя не е успяла да разбере какъв звяр държи за опашката. Томкин моментално млъкнал и отказал да спори с нея. Ясно виждал, че упоритостта й е безгранична.

— Обадил се на Минк и онзи пратил копоите си да й затворят устата. Не е имало нито пазарлъци, нито опити да я убеждават. Онова, в което са били замесени Томкин и Минк, е било твърде важно.

— Наложително е било Томкин да присъства на цялата операция, тъй като Анжела не би пуснала копоите на Минк без него. Томкин беше прикритието до момента, в който тя отключи… и онези тримата влязоха в апартамента.

— Значи Томкин присъства на убийството? — попита с треперещ глас Кроукър, ясно съзнаващ колко много зависи от отговора на момичето.

— Да, но не беше в спалнята. Отиде до барчето да си вземе упойката. Ръцете му трепереха толкова силно, че по масичката се разля повече уиски, отколкото влезе в чашата му. Ясно видях това от мястото, където се бях покрила — в дрешника на Анжела. Когато тя отиде да отвори вратата, аз тъкмо излизах от банята… — Очите на Аликс бяха безизразни и някак обезцветени. — Чух ясно как изписка Анжела. Като кученце, което, са шибнали с камшик… — Раменете й леко се свиха: — Не знам защо го направих, но се шмугнах в дрешника и не мръднах оттам…

— Значи си била свидетел на всичко!

— В действията им нямаше жестокост — прошепна тя. Гласът й също се обезцвети. Може би по този начин се предпазва от това, което никой друг не трябва да види, помисли си Кроукър. После взе пръстите й в ръката си и леко ги стисна, а тя тихо продължи: — Бяха… бяха много делови. Всичко свърши за секунди. После… после си помислих, че има нещо чудовищно в това. Някак не можех да си представя, че с такава лекота може да се отнеме човешки живот! — Очите й се затвориха, под миглите проблеснаха сълзи. — Когато всичко свърши, те се заеха да замаскират обстановката, да не си личи, че в този дом е била изпълнена присъда. Влязоха в дневната и внимателно почистиха мръсотията на Томкин. Не ме откриха, тъй като пропълзях в тайното отделение в дъното на дрешника. Анжела обичаше да бъде близо до своите бижута и кожи и беше наредила да й го направят… Бях принудена да се свия на топка, нищо повече не чувах и не виждах. Умирах от страх да не ме открият.

— И наистина не ме откриха. Сториха го седмица по-късно, вече в Кий Уест, явно са знаели за връзката ми с Анжела. Междувременно си бяха свършили домашното, при това го бяха свършили прецизно. Знаеха къде съм била през оная нощ, знаеха, че съм видяла всичко. Хората на Минк са професионалисти.