Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— Гали ме по зърната! — простена тя. — Обичам начина, по който го правиш!

Ръцете му покорно се вдигнаха нагоре, от устата й се разнесе тих писък на задоволство. Отстъпил до стената на съседното помещение, Третия братовчед Ток натискаше бутончето на черния „Никон“, телеобективът хващаше всички подробности по лицата и изпотените тела на двойката. Изправен до него, Непредвидимият Чу усили нивото на записа, който осъществяваше с помощта на портативно касетофонче и свръхчувствителен микрофон с насочено действие.

Задните части на светлокосия мъж започнаха да се движат ритмично върху жълтите чаршафи, сякаш искаше да разкъса на две своята ездачка. Това, разбира се, не можеше да стане. Но и той все още бе далеч от финалното опиянение, тъй като се оказа, че не е забравил за какво бяха разговаряли допреди миг.

— Разбираш, че не трябва да компрометирам — леко задъхано рече той.

Сочната Пиен пъшкаше и охкаше върху него.

— Знам това… Ох… ох… И той го знае… Организирал е всичко по най-добрия начин… — Гласът й изведнъж премина във вик: — Сега, сега! Направи го веднага, жребецо мой! Напълни ме догоре!

Миг по-късно Нанги и Непредвидимият Чу бавно заотстъпваха към вратата. Когато се спуснаха в мазето, видяха, че двамата млади бандити продължават да играят и нищо друго не ги интересува.

Горе, сред боклуците на тясната алея, Нанги спря и избърса лицето си с носна кърпичка.

— Тя е само пионка — промърмори той. — Играта се води от самия Лю! Той тича по двата тротоара едновременно! Господи, нима не си дава сметка, че ще бъде ликвидиран?

— Досега се е опазил — ухили се насреща му Непредвидимият Чу. — Той е много умен и много опасен тип!

Нанги с усилие сдържаше тържеството, което набираше сили в душата му. Защото си даваше сметка, че подобни, чувства често водят до прибързани решения.

Течението се обръща, вече беше сигурен в това. Умът му бясно препускаше. Трябваше да бъде абсолютно сигурен и за да постигне това, се нуждаеше от помощ.

— Как можем да бъдем сигурни, че Сочната Пиен не подхвърля комунистическа дезинформация? — извърна се към Непредвидимия Чу той.

— Няма стопроцентова гаранция — отвърна младият китаец. — Нямам особено сигурни източници на информация в средите на комунистите, същото важи и за Третия братовчед Ток. — По лицето му отново се изписа широка усмивка и Нанги неволно се запита какво го прави толкова щастлив. Скоро щеше да разбере това.

— В този случай обаче няма да имаме нужда от независимо потвърждение — продължи младежът. — Защото дяволският чужденец, който беше набучил на кола си нашата приятелка Сочната Пиен, е самият Чарлс Пърси Редмън. Няма човек в Хонконг, да не говорим за Сочната Пиен, който би си позволил да подхвърли изфабрикувана информация на този човек. Той е толкова всемогъщ и разполага с такава мрежа от информатори, че Сочната Пиен едва ли ще види слънцето днес, ако се е опитала да го подхлъзне.

Нанги пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото си и докосна гланцираната повърхност на червения плик, който му бе връчил Лю. Едва сега позволи на триумфа да закипи във вените му.

— Какво? Как така не можеш да го прочетеш?

— Не мога, Проторов-сан — отвърна Котен.

— Но нали е на японски? — Проторов така и не си беше направил труда да се заеме с трудния японски език, но въпреки това не прощаваше незнанието му от страна на подчинените си.

— На японски е и едновременно с това не е…

— Не ти плащам да ми задаваш гатанки!

— Свърших това, което ми беше заповядано — отвърна огромният борец. — Проникнах в кобуна на Сато, помогнах на вашия лейтенант Русилов край минералния извор. Вината за това, че изгубихте и последния си агент, не е моя. Аз изпълних своя дълг и толкоз.

— Твой дълг е това, което аз реша! — изръмжа Проторов. — Ти трябва да ми прочетеш документите от „Теншин Шоден Катори“. От това зависи животът ти!

— Значи ще умра, Проторов-сан. Не мога да преведа тези документи. Вярно е, че при тях са използвани онези китайски йероглифи, които лежат в основата на родния ми език, но едновременно с това те се използват и при „канжи“. А това означава безкрайно разнообразие в смисловите им значения и почти сигурна погрешна интерпретация. — Месестата му лапа се насочи напред: — За мен това спокойно може да бъде и арабско писмо. Няма никакво съмнение, че всичко е зашифровано със специалния код на риуто. Ако ми бяхте позволили да ръководя операцията край минералния извор според своите виждания, сега вашият агент щеше да е жив, а не на два метра под земята! Само той би могъл да дешифрира всичко това, но… — Раменете на гиганта безпомощно се повдигнаха.